1
Годишно средствата, които българи от чужбина превеждат към страната, са около 1.5 - 1.7 млрд. лв., или поне това показва статистика на БНБ.
Тя обхваща официалните канали - банкови преводи над 5 хил. лв., което означава, че размерът им е още по-голям, и то без да броим парите, пренесени при пътуванията, които не са отчетени. При превода им тези пари се таксуват на входа и на изхода, т.е. веднъж се удържа такса от банката, от която се изпращат в чужбина, и втори път - от местната, в която се получават.

Това важи и за преводи на валута, различна от лева, между банки в България, а проверка в тарифите им показва, че реална промяна спрямо преди 1-2 години няма. 

В зависимост от сумата, която е изпратена, таксата за получаване може да достигне 200 евро. Oт 22 български търговски банки само две не налагат такава комисиона. Това важи за всички получени от чужбина суми, които са по-големи от 100 евро.

Експортните компании в България или хората, които редовно получават средства от работещи в чужбина техни близки или роднини, със сигурност са усетили това. Сумата, която се губи при превода, може и на пръв поглед да изглежда незначителна. При редовно получавани преводи обаче в края на месеца тя може да е равна например на погасителната вноска за нов автомобил или за наем на офис.

Затова и Европейският съюз въведе СЕПА – Единна зона за плащания в евро. Идеята й е банковите разплащания в рамките на ЕС да струват толкова, колкото и тези в самите държави или поне да се понижат. Това вече важи в пълна сила за страните от еврозоната.

Октомври 2016 г. беше крайният срок, в който всички останали банки в ЕС, които не са част от еврозоната, трябваше да започнат да използват СЕПА. Такива разплащания през нея действително се правят, но таксите дори и за пасивна услуга като получаването на средства от чужбина в България, а и в другите страни в нашето положение като Чехия, Унгария, Полша и Румъния, все още съществуват.

Все пак действително са едни и същи за валутен превод от чужбина и в страната. От всички 22 банки у нас единствено Прокредитбанк и Тексим нямат такса за входящи преводи. Всички останали таксуват обикновено около 0.1% от получената сума, като максимумът може да е 300 евро само за един трансфер.

Таксата обикновено е двойно по-голяма, ако преводът се извършва за клиент, който няма сметка в банката – 0.2% или 0.15% от прехвърляната сума. Изключение се прави единствено при някои банки, ако преводът е с цел набиране на средства с благотворителна цел или за лечение.

Прокредитбанк е и единствената банка, която предлага парични преводи в ЕС чрез фиксирана такса от 5 евро на превод, независимо от изпратената сума, но е без такса за получаване. Другите търговски банки също използват единната европейска зона за разплащания, но при тях сумата е поне 25 лв. и може да достигне 450 лв. такса за превода. Още повече че въпреки че в тарифите си банките описват в отделни графи паричните трансфери от Европейската икономическа общност и тези извън нея, таксите и на едните, и на другите са еднакви.

 Освен обичайните такси за превод банките са описали редица други случаи, в които може да се наложи клиентът да плати по паричните трансфери. Така например се таксува анулиране или връщане на превод, рекламации, неточен IBAN, допълнителна обработка поради непълни данни и т.н., като всяка от тези операции се таксува с около 20 лв., а за рекламации или вътрешни проучвания клиентът може да дължи 30 евро. А ако има "запитване към друга банка по искане на клиента за очакван от него превод", то той ще дължи 20 лв.  Сподели

ЛАЙФ Най-великите филмови персонажи на всички времена
Има хиляди герои от киното, които трудно можем да забравим. Заради перфектно изградените образи, странните им навици, нечовешките им подвизи.
Какво се крие зад обложките на известни албуми Работи ли диетата ”Зоната” и как