1
Присъединяването на България към еврозоната отново излезе на преден план, след като първия кабинет „Борисов” се отказа от тази стъпка през 2012 година.
Несъмнено това е свързано както с възможности, така и с рискове за икономиката и често позициите са в двете крайности – или въвеждането на единната валута е добро, или е лошо.

Тъй като липсва цялостен поглед, анализ, оценка и т.н. на всички възможности и рискове, е трудно да се прецени кои аргументи надделяват, анализира Калоян Стайков от Института за пазарна икономика.

Един от аргументите против присъединяването към еврозоната е очакваното понижаване на лихвите, на които се финансира държавния дълг, което може да доведе до разхлабване на фискалната политика – било то от популизъм или от желание да се подкрепят близки до властта фирми (или и двете).

Именно това е една от причините Гърция да се озове в ситуацията, в която се намира през последните около 10 години, тъй като присъединяването към еврозоната почти заличи рисковите премии между страните в нея.  Т.е. до кризата от 2008-2009 финансовите пазари считат, че финансирането на всички страни в еврозоната е със сходен риск, а Гърция се възползва от това, трупа бюджетни дефицити и дълг, докато в един момент финансирането пресъхва и тя изпада в криза.

След настъпването на кризата от 2008-2009 обаче разликите между тези лихвени проценти се завърнаха, като проблемни страни като Гърция, Ирландия, Португалия, Испания и Италия са със значително по-високи рискови премии от останалите. През последните години на повишена икономическа активност тези разлики отново намаляха, но са далеч от това, което се наблюдаваше в периода преди кризата.

С други думи за разлика от периода до 2008, когато финансовите пазари считаха, че рисковете за страните от еврозоната са сходни, то в годините след 2009 се вижда, че това вече не е така. Ситуацията при новите страни членки на ЕС, които вече са се присъединили към еврозоната, е много по-различна. При тях се наблюдава известно сближаване на лихвените проценти, но то е далеч по-малко от това, което се наблюдава при старите страни членки.

Нещо повече – сближаването през 2004-2005 се наблюдава както между новите страни членки, така и в сравнение с лихвите в Германия. Това обаче е периодът, в който тези страни се присъединяват към Механизма на обменните курсове (ERM II), а не към самата еврозона, поради което пазарите запазват известна рискова премия.  След кризата и опита със страни като Гърция, Ирландия, Португалия, Испания и Италия, както и затрудненията в Литва и Латвия, лихвите по дълга отново се разделят.

Т.е. пазарите отново започват да правят индивидуални оценки за рисковете на всяка страна по отделно, а не да слагат всички в общия „ниско-рисков” кюп. Лихвите в България, независимо че е извън ERM II, следват общата тенденция и не са много по-различни от тези на новите страни членки на еврозоната. Т.е. ако правителството иска да харчи безразборно заради евтиното финансиране, спокойно може да го направи и в момента.

Нещо повече – влошаването на публичните финанси веднага би се отразило на лихвите, независимо в или извън еврозоната, както се вижда от графиките както на новите, така и на старите страни членки. Към това се прибавят и механизми като Европейския семестър, които бяха въведени в действие след икономическата и финансова криза в ЕС, и които имат дисциплиниращ характер.

С други думи нито пазарите, нито бюрократите в ЕС ще позволят на малка страна като България да прави каквото си поиска, независимо дали е в или извън еврозоната, което прави материализирането на опасенията от разпускане на фискалната политика малко вероятно.  Сподели

ЛАЙФ Най-великите филмови персонажи на всички времена
Има хиляди герои от киното, които трудно можем да забравим. Заради перфектно изградените образи, странните им навици, нечовешките им подвизи.
Какво се крие зад обложките на известни албуми Работи ли диетата ”Зоната” и как