България не е в пъзела. Няма да ни има на Световното първенство по футбол, което нито е изненада, нито е новина.

Но, съгласете, малко стряскащо е като се замислиш - вече 20 години нямаме участие на Мондиал.

Филмът "7 години в Тибет" се появява някъде в края на съзнанието, само дето не са седем, ами са 20 във футболния Тибет. Далеч от елита на ниво национални отбори.

Защо? Кой е виновен? Как стигнахме дотук?

Въпросите, които ще прочетете днес из социалните мрежи и във водещите заглавия на спортните медии.

Трябва да си поне Йохан Кройф (лека му пръст), за да опиташ да търсиш отговорите. И ще ти отнеме толкова време, че току-виж дошла Коледа.

Но ето малко факти за тези 20 години самоизгнание, което си наложихме от Световното - най-чакания и голям турнир на планетата.

В квалификации за Мондиали в този период сме изиграли 50 мача. Имаме 19 победи, 15 ремита и 16 загуби. Средняшка работа, както и да го погледнеш. У дома сме си сила - 15 успеха, 4 равенства и само 6 поражения за пет квалификационни цикъла. Но навън - а именно там се коват успехите и се прави разликата от средния до добрия отбор, имаме само 4 победи. Загубите са 10, ремитата - 11.

Кои съперници сме победили за този период в световни квалификации?

Малта - 5 пъти. Исландия - 3 пъти. Северна Ирландия - 2 пъти.

Швеция, Холандия (в последните месеци), Люксембург, Беларус Армения, Грузия, Черна гора, Кипър, Унгария.

От споменатите държави, в списъка на финалисти на Световно първенство за тези две десетилетия ще откриете... шведи и холандци, както и исландците, които преди дни се класираха за първи път. Когато ги биехме бяха класически аутсайдер - едно ниво под средняк.

Нито веднъж за петте опита да стигнем Мондиал не победихме водач в групата си! А на тази позиция са топ отборите в Европа в момента, в който се тегли жребият.

Колко близо бяхме?

В пресявките за Мондиал 2018 завършихме на 10 точки от победителя в групата Франция, на четвърто място.

За Бразилия 2014 останахме пак четвърти, на 9 точки от първия - Италия.

По пътя към ЮАР 2010 завършихме трети, на 10 точки от италианците на върха и на 4 от зоната на плейофи, където бе Ейре.

С мечтите за Германия 2006 се разделихме рано, като финиширахме на 9 точки от Хърватия и Швеция (равни на върха).

В директен мач загубихме с 0:6 от Чехия и изпуснахме за 3 т. място на баражите в преследване на Мондиал 2002. Това е и последният случай, в който бяхме в играта до последната вечер от квалификациите. Показателно - близо, но на едно 0:6 от... баражи. Не от класиране.

Сменихме 11 селекционери за периода, като общо треньорите бяха 13, но Станимир Стоилов и Пламен Марков минаха по два пъти.

И още малко факти, от които не става по-леко или приятно да се връщаме по пътеката на тази ретроспекция.

На четирите изиграни Мондиала от 1998 г. насам гастролираха дебютанти като Китай, Нова Зеланди, Хондурас, Словакия, Словения, ЮАР, Тринидад и Тобаго, Ангола и Того.

Сега ще видим за първи път Панама и симпатичните типове от Исландия, които брояхме за "сигурни три точки" съвсем неотдавна.

Времената се менят. За нас категорично - не към по-добро.