На 1 януари 2017 г., докато ние още чистехме от телата и главите си следите от новогодишните празненства, българският ас в тениса бе в Австралия, където започва пътешествието на елита в този спорт всяка година.

Григор бе №17 в ранглистата при първото и публикуване на 2 януари, като целта - видима за него и нас встрани от корта, бе място в топ 10. Стартът на състезателната година бе в Бризбън, като Григор тръгна по трънлив път.

Елиминирането на Стийв Джонсън и Николас Махут бе очаквано, но след това дойде поредица от три мача срещу играчи от топ 10: Доминик Тийм, Милош Раонич и Кей Нишикори на финала, за да бъде започната годината с титла от турнир в ранг "Мастърс 500".

Димитров влезе в Australian Open като номер 15 в ранглистата, но специалистите вече предупреждаваха: Внимавайте, българинът е в отличва форма!

Пет победи го изведоха на полуфинал, като сред елиминираните бяха Ришар Гаске, Денис Истомин и Давид Гофен, с когото годината щеше да го срещне още неведнъж. На полуфинал Димитров направи един от най-паметните мачове за 2017-а в мъжкия тенис изобщо, губейки с 6-3, 5-7, 7-6(5), 6-7(4), 6-4 от Рафаел Надал. Епос, който двамата още си припомнят, когато тренират заедно в академията на испанеца в Майорка.

След емоциите от Австралия, Григор се прибра у дома през февруари и игра на турнира в София - родна публика, огромно медийно внимание, селфи с репортерите в залата за пресконференции и пълна истерия в зала "Арена Армеец".

Победата на финала над Гофен го вдигна до 12-о място в ранглистата, а и му даде статистика от 14-1 в баланса победи-загуби за годината. Феноменален старт!

Последва гастрол в Ротердам, където белгиецът си върна на четвъртфинал, а после и отпадане рано в Индиън Уелс, където го спря Джак Сок. Още в първия рунд в Маями Григор изненадващо загуби от Гуидо Пела, за да дойде време за сезона на клей.

Той бе и най-неуспешен от иначе страхотната година. Гришо отпадна в третия кръг в Мадрид от Тийм и на същия етап на "Ролан Гарос", победен от специалиста на червено - Пабло Кареньо-Буста.

На любимата трева нещата също не тръгнаха идеално, като Йежи Янович го изхвърли в първия рунд в Щутгарт. И дотам с колебанията, които могат да се съберат в части от месеците март и април, както и през май.

В Куинс, където е вдигал и титла, Григор отпадна на полуфинал от Фелисиано Лопес, въпреки че бе фаворит за крайна победа. На "Уимбълдън" го спря Роджър Федерер, който написа история и не даде сет никому по пътя към титлата в Лондон.

Григор си взе почивка и отиде да тренира с Рафа Надал, търсейки презареждане на батериите преди американското приключение.

То започна притеснително - Робин Хаасе го спря още във втория рунд в Монреал, но предстоеше по-силният турнир в Синсинати от ранг 1000.

По това време вече Димитров бе девети в ранглистата, за първи път прекрачил в топ 10 през годината. И дойде "епидемията" от травми, повалила няколко асове от елита, която отвори вратата за хората зад тях, да атакуват поне подножието на Еверест.

Титлата в Синсинати бе вторият върхов момент от годината след вулкана от емоции  Австралия и София в зимните месеци. По пътя бяха победени "кошмарния" Дел Потро,  Джон Иснър и на финала - Ник Кирьос.

Първа титла от "Мастърс 1000" - още един отличителен белег на годината за Димитров, което я прави специална.

US Open се оказа разочарование с отпадане във втори рунд от Андрей Рубльов, но доказа видната тенденция Григор да има малки спадове, но като цяло да е подчинил похода си из календара на приоритизиране на турнири.

Видя се и на старта на азиатския тур - полуфинал в Пекин, където Рафа Надал отново се изпречи на пътя му. Испанецът бе във формата на живота си в онези моменти и не бе изненада, че спря Григор.

В Стокхолм, където Димитров бе спечелил първата от осемте си титли в ATP изобщо, на финала го разочарова Дел Потро.

Хепиендът бе в Лондон, титла, пет победи над играчи от топ 10 и крайно класиране от №3 в ранглистата преди старта на следващия сезон.

Това е обзорът. Ето ги и цифрите:

Четири титли, спечелени в общо 23 турнира, в които асът от България се включи през 2017-а. Напредък с 14 места в ранглистата.

Изиграните мачове от Григор през 11-те месеца са 68. Средно по един на всеки 4,6 дни. Разбира се, интензитетът на тениса е различен и обикновено двубоите са в поредни дни, а почивките - по седмица или две.

Григор е спечелил 49 мача през годината, загубил е 19. В турнирите от Големия шлем има 11 успеха през 2017-а, което е една четвърт от общия му сбор в цялата кариера.

Игра пет финала, загуби един, спечели четири.

Статистиката му само срещу играчи от топ 10 в момента, в който ги е срещал, е 8:5 победи срещу загуби.

Негативен баланс има само на клей, където записа четири победи и пет поражения. На трева е 6:3, а на твърди кортове - 39:11.

Гришо е убедителен, след като стъпи на здравата основа да спечели първия сет. Тогава е побеждавал в 42 случая, а е губил едва в четири.

Любопитно, трудни са му левичарите - четири успеха и пет загуби срещу тенисисти, които играят с лявата ръка, за годината.

Световният №3 е забил 563 аса в 68-те си мача, което прави по 8,3 на двубой.
Допуснал е 254 двойни грешки (3,8), което е намален процент спрямо всяка от предишните години в кариерата му.

Пласирал е точно 63% от първия си сервис, което често е сочено за проблем в играта му. А погледнато в крайната графа за годината никак не изглежда зле.

Спечелил е 87% от геймовете на свое подаване в споменатите 68 мача.

И накрая, нещо по въпроса с най-обсъжданата "слабост" на Димитров в последните години. Психиката.

В тайбрек този сезон той е с баланс 17-10 (спечелени-загубени). В решителен трети сет е 14-12 (пак положителен баланс).

Играл е в пет сета само веднъж, в онзи незабравим двубой с Надал в Австралия.

Това бе годината на Григор Димитров, който е само зад Рафаел Надал и Роджър Федерер в мъжкия тенис, поне като ранглиста.

А това, с оглед на класата, манталитета и статута на тези двамата, си е направо "най-добрият сред обикновените хора".

Приемете горното изречение дори с чувство за хумор, ако искате.

Но постижението на Григор Димитров е от огромен калибър.