Стреля се "на месо", не се заблуждавайте, че става дума просто за закачки. Войната е с истински куршуми. На Пеневата чета, най-обичания футболен отбор на България, отне 13 години без 6 дни, за да се разпадне.

Нещо повече - да се превърне във враждуваща група от големи фигури за спорта и футбола ни.

17 януари 2005 г. ги събра на една маса, като пресконференцията бе за радикална промяна във футбола ни. Четвъртите в света, заедно, с излъчването им на големи звезди и хора, които са дали най-големия успех на родния футбол. Любо Пенев и Боби Михайлов тогава бяха съмишленици. Христо Стоичков също бе там, Лечков, Костадинов, покойният Трифон Иванов... Цялата група.

Искаха да изместят Иван Славков от поста и успяха, взеха властта в БФС. Всичко бе както трябва - те винаги успяваха заедно на терена, нали?

Днес са врагове и използват един за друг изрази, които отдавна не ни позволяват да ги смятаме дори за добри познати. 13 години без 6 дни по-късно, на 11 януари 2018-а, Ники Илиев и Любо Пенев открито обвиниха Лечков и Костадинов, че работят основно за личния си интерес.

Ще бъдат съперници на 16 февруари на конгреса, но това съвсем не е началото на войната. Чашата отдавна не е просто пукната, а счупена на мънички парченца.

Конфликти не липсваха и когато бяха футболисти. Естествено, скандалът за това кой да носи лентата между Стоичков и Ники Илиев не е забравен. Дадоха я на Боби Михайлов тогава. Любо винаги е бил балансираща сила, много влиятелен в съблекалнята и на терена, той е едно от ключовите звена на отбора.

Днес обаче е различно. Балансьори няма.

Преди 3 години, след уволнението му като национален селекционер, Пенев посочи Лечков и Костадинов като двама от основните виновници за положението във футбола ни. Не нападна Михайлов директно.

"Емо, ако не го събудиш, ще спи два дни... И е неграмотен", това бяха обвиненията към бившия номер 7. "Лечков не знам как не е в затвора, колко дела има... И този човек ще ми говори за морал!?", атакува Пенев бившия кмет на Сливен.

Интервюто пред БиТиВи тогава имаше огромен отзвук. Лечков отвърна с не по-малка сила: "Добре, че Любо го нямаше на "САЩ 94", та да постигнем това, което направихме." Припомняме - Пенев не игра на онова Световно, защото се бореше с рак. Дотам стигнаха обидите.

Ако използваме богатството на изказа на човека, който сглоби тази победна армия на терена - Димитър Пенев, конгресът на 16 февруари ще е "тези тримата" (Михайлов, Лечков, Костадинов) срещу "ония двамата" (Пенев и Илиев). Но е сигурно, че изборният ден след месец и малко ще е фактическият край на понятието и явлението Пенева чета. Те просто вече на са чета.

И ако народното доверие преди 13 г. бе огромно за това те, като отбор, да оправят футбола ни, днес е също толкова голямо недоверието, че ... нищо няма да се оправи - независимо кой спечели. Особено пък в личностната война на доскорошни съмишленици и съотборници.

Силата е в отбора, а тук имаме разпаднал се такъв.

Къде са останалите в този фронт?

Стоичков е в Маями и не иска да чуе за конгреса. Позицията му към Михайлов е рязка и категорична - против. Но не е показал подкрепа за Пенев.

Краси Балъков е в Търново, в родния "Етър". Също без ясна позиция, но е известно, че не е доволен от свършеното дотук от настоящото ръководство.

Димитър Пенев... на него тази битка му е далечна. В интервю пред Дир.бг преди Нова година Стратега заяви, че "моите момчета доста пообъркаха нещата", визирайки управлявалите досега от тях вече 12 години.

Изобщо - няма Пенева чета, има групички. И то - враждуващи.

Коя от тях е способна и въобще има ли някой от кандидатите потенциал да промени нещата във футбола у нас - въпросът е спорен и ще остане широко отворен след 16 февруари, независимо кой спечели. Малко е тъпо да се сетим за радостта, която ни носиха като отбор. И да я сравним с гледката на враждебните им действия и грозни обиди днес.

Можем да направим и друга аналогия - обожанието, величието на посрещането на онези герои след "Мондиал 1994", а до него съпоставката с открита неприязън, иронизиране или безразличие към ръководните кадри, треньори или функционери от футбола днес.

Те са същите хора, но са минали 24 години и ролите им около играта са други.

По екип постигнаха много и станаха четвърти в света, в костюм обаче е трудно да им дадем медал за свършеното.