http://www.youtube.com/oembed?url=http://www.youtube.com/watch?v=KtnhixokLK4&format=json Дир.бг 1

Andre Agassi VS Pete Sampras Highlight 1995 AO Final

Австралия се слави с кенгурата, коалите, райските температури и приветливите хора.
 
През януари обаче цялата страна е тенис. Мелбърн приютява стотици гладиатори и любители за първия турнир от големия Шлем.
 
Доброто настроение е гарантирано - всички са зажаднели за новия сезон и очакват големиите мачове с огромния залог.
 
Турнирът бележи началото си още от 1905 година, но в друг формат. Град-домакин са били общо пет места в Австралия и два в Нова Зеландия.
 
Рекордьор в това отношение е Мелбърн, където надпреварата ще се играе за 56-и път. Мести се окончателно там през 1988-а.
 
Australian Open се превръща в международен важен турнир през 1924-а, когато е въведено ранкирането и тогавашната федерация вече мисли за глобализацията на спорта.
 
В ранните години на надпреварата играят само австралийци, тъй като предвижването до Острова не е най-лесната задача.
 
Embed from Getty Images
Постепенно в средата на 60-е години на миналия век започват все по-често да участват чуждестранни играчи от целия свят.
 
Първият шампион при мъжете в новата история, който не е от Австралия, САЩ или Великобритания, е аржентинецът Гилермо Виас през 1978-а година. 
 
Иначе преди това единствено французинът Жан Боротра през 1928-а е по-екзотичен за местните любители на тениса. 
 
До края на 70-те години има няколко местни легенди, които доминират турнира в конкретни периоди, но голямата конкуренция винаги е налице.
 
Джак Кроуфорд печели надпреварата четири пъти в началото на 30-те. 60-те пък изцяло са подчинени на легендарния Рой Емерсън, който печели турнира шест пъти в рамките на седем години (1961-1967).
 
Единствено Род Лейвър успява за моменти да прекъсне хегемонията на своя с две години по-възрастен сънародник.
 
Embed from Getty Images
Лейвър печели турнира на три пъти през 60-те и е първият носител на трофея в сегашния му формат - Australian Open, през 1969 година.
 
През 80-те идва и времето на две шведски легенди, които доминират. Матс Виландер печели три пъти, а Стефан Едберг два. През 1985-а е и единствения шведски финал в историята на надпреварата - Едберг печели с 3:0 сета.
 
Десет години преди това Бьорн Борг блести по кортовете, но за жалост Ausralian Open никога не му е бил приоритет и участва само веднъж.
 
През 1990-а Иван Лендъл защитава титлата си срещу Стефан Едберг и тогава зрителите стават свидетели на първото отказване във финален мач на турнира.
 
Шведът играе с болки в стомаха и в третия сет се принуждава да приключи участието си.
 
Един от най-епичните финали си остава този през 1995-а, когато Андре Агаси печели първата си титла в Австралия.
 
Американският финал с Пийт Сампрас е епохален и двамата предават открит урок по тенис от най-висок калибър в петсетова драма.
 
 
Агаси печели общо четири титли и не губи нито един финал, за да стане третият най-успешен играч на турнира в опън ерата след Новак Джокович и Роджър Федерер.
 
Последната му титла е през 2003-а, когато на 33 громи германеца Рейнар Шутлер.
 
Година по-късно идва и друг исторически за тениса момент - Роджър Федерер печели първата си титла в Австралия.
 
Прави го след безапелационен финал и победа с 3:0 сета над Марат Сафин.
 
Тогава швейцарецът за първи път дава вид на безкомпромисен убиец и заявката, че ще спечели много титли тук. И така и става.
 
Петте му трофея идват по безкомпромисен начин, а единственият, който се опълчва на финалите е човекът, който има ключа за играта на Маестрото - Рафаел Надал.
 

Двете им разменени победи на финали в Австралия са епични и ще останат във фоклора.

През 2009-а Рафа грабна трофея - единствения от Шлема, който му липсваше тогава. Четиричасовата им битка беше зареждаща и изтощаваща едновременно.
 
Финалът им преди година отново напомни за великото съперничество, като този път Федерер измъкна победата на 36-годишна възраст.
 
В новата история на Australian Open обаче има един човек в мъжкия тенис, който е над всички и името му е Новак Джокович.
 
Сърбинът е абсолютен доминатор със своите шест титли и нито един загубен финал. 
 
Четири от трофеите дойдоха с победи над Анди Мъри, а към тях добави успехи над Надал и Жо-Вилфред Цонга. На три пъти сърбинът отстраняваше Роджър Федерер на полуфинал, за да може в последствие да стигне до трофея.
 
Епичният му финал му с Надал през 2012-а остава най-дългият като продължителност в историята на Големия шлем.


Джокера разкъса  тениската си след последната точка и показа балкански екстаз и неподправена емоция.

Двамата едвам стояха на краката си по време на награждаването.
 
Женският турнир в Австралия обаче има своята местна легенда - Маргарет Корт. Централният корт в Мелбърн носи нейното име и има защо. Тя спечели 11 пъти надпреварата, четири от които в опън ерата (след 1969 година).
 
Седемте й поредни титли между 1960-а и 1966-а са абсолютен рекорд в историята на Шлема и не случайно тя е с най-много трофеи - 24.
 
Другата местна легенда в онези години е Ивон Гулагонг. Тя губи три последователни финала от Корт между 1971-а и 1974-а, но в последствие печели четири титли. Много австралийци смятат, че някой от кортовете в Мелбърн трябва да носи нейното име.
 
В последствие идва времето на Мартина Навратилова, Щефи Граф, Моника Селеш и Мартина Хингис до края на миналия век. Всички те печелят по три титли и упражняват доминация.
 
През 2003-а настъпи ерата Серина Уилямс. Най-успешната американка победи сестра си на финала, след като двете отстраниха белгийките Клайстърс и Жустин-Енен в полуфиналите.
 
Серина добави още седем трофея от Австралия към витрината си, последният от които преди година.
 
 Сподели

ЛАЙФ Бременната Кейт облече любимо розово палто
Принц Уилям и съпругата му Катрин пристигнаха в Ковънтри за специални двойните тържества.
Хали Бери показа всичко и нищо на червения килим Нотка расизъм около българската снаха на Джордан