В автобиографията си той описва еволюцията и адаптацията на професионалните футболисти към модерните изисквания на и извън терена, към огромния натиск от медии и собственици, фенове, съотборници.

Какво се случва в главата на един футболист?

90 минути тичане след топката - това е обяснение от преди един век, но дори и тогава далеч не е изпълвало цялата сложност на това да си звезда на футболното игрище. Днес нещата са несравними при информационния водопад, социалните медии, телевизиите и залога да печелиш постоянно.

Според елементарното възприятие, в мозъка на печелещите луди пари играчи би следвало да се блъскат въпроси като "Дали да си взема Bentley Continental GT или Lamborghini Gallardo?", "Дубай в Америка ли е?" и "Трябва ли ми инжекция, ако ме ухапе Луис Суарес?". Спрете със стереотипите и чуйте специалиста.

Доктор Тим О`Брайън влиза ежедневно в свят, който ние виждаме само отвън и отдалеч. Той е уважаван в Англия и Европа психолог, като държи да не бъде наричан "спортен психолог". Не това е тясната му специалност.

От близо 15 години обаче помага на "Арсенал" и още два клуба от Висшата лига с консултации и работа с конкретни играчи. Не иска да каже имената им. Помни времето на Бергкамп, Анри и Виейра, когато за първи път Арсен Венгер се обръща към него за съдействие. Днес "Арсенал", както и всеки друг клуб в Англия, има двама щатни психолози на пълен работен ден в базата Лондон Колни, но важните въпроси се отнасят към кабинета на Тим О`Брайън.

"За околния свят футболистите са добре платени машини, които правят зрелище. За мен те са хора. Разглеждам ги като такива, а оттам нататък влизам в детайлите", казва специалистът. Той се концентрира върху това да успее да накара да сработи взаимовръзката от "мислене, усещане и поведение" в главата на един играч.

Помогнал е на доста футболисти, като Трой Дийни от "Уотфорд", след проблемите му с дисциплината и закона, например.

Самият Дийни призна преди време, че всичко в главата му е далеч по-ясно и подредено, отколкото преди да срещне Тим О`Брайън.

"Вътрешната история на всеки е различна - казва специалистът. - Опитвам да им помогна да разбират мозъка си, мисленето си. Един играч участва в 90-минутна битка на тактики, физика и психика. Скоростта на един мач от Висшата лига е такава, че футболистът трябва да взима стотици подсъзнателни и несъзнателни решения - повече рефлекс, но едновременно с това те да са градивни! Ако мислите, че това е лесно...

Също така - те трябва да се адаптират към ситуацията и да превключват от момент на позитивна инерция към лош такъв. Да преодоляват предизвикателства към тяхната увереност или самочувствие след лошо отиграване. Повярвайте, сложно е. Много, много сложно."

Отборното мислене - ето това е най-сложната част. Но всъщност, нека отново чуем експертът.

"Отборът е едно малко общество от хора, които имат нужда един от друг. Включвам и треньорски щаб, персонал около играчите и т.н. Всеки трябва да е готов да работи за общия интерес. Понякога ще се налага нуждите на други хора от това общество да са пред твоите като приоритет, а ти да го приемеш позитивно.

Друг важен момент е поделянето на лидерските отговорности из целия отбор. Феновете виждат в капитана изтъкнат лидер - очакват от него да е гръмогласен и да командва. Но всеки трябва да е лидер, а това е външната проява на твоята вътрешна история. На това, което става в главата ти. Всеки е част от отбора, поне като картотека и име. Но въпросът е всеки да разбере какво е отборът и къде е той в него."

Какво е един тим? 11 играчи с една обща цел - да победят съперника. Толкова ли е сложно?

"Това е колективно съзнание - казва О`Брайън. - Индивидуалностите има характер, но и отборът има свой характер, свои характеристики. Сбор от хора, които имат различни качества. Може да са от различен произход, култура, житейски опит, възраст и преживявания в миналото. Задружност и способност за оцеляване са две от най-важните качества.

Един отбор, който има огромно усещане за задружност често може да победи съперник с по-големи технически възможности."

Какви са най-големите предизвикателства? Стрес и напрежение? Коментарите, оценките... Страхът от загубата?

"Не бива да забравяме, това са хора. Личните им отношения също влияят на това как се представят на терена. Ако имат проблем у дома, или с адаптацията към живота на ново място... Може да се чувстват странно в нов отбор, който има силно усещане за задружност и да им трябва време да станат част от него. Никой в момента не се интересува от това - излизай и играй добре, това се очаква.

Моята работа е да ги накарам да се концентрират само върху важните неща, да изключат останалите от системата в такъв момент. Напрежението и стресът са две различни неща. Някои хора се представят най-добре под напрежение. Когато очакванията към тях са най-високи. Ако си стресиран, не можеш да се представяш добре."

Впечатлението на зрителя е, че много от футболистите са арогантни, което се обяснява със статус, състояние, обществено внимание и др. Доктор О`Брайън обаче твърди, че в ежедневното си общуване те са обикновени хора, които се отнасят с уважение към някой, който е добър в това, което прави.

"Ако си най-добрият играч в света, пак можеш да станеш по-добър - казва психологът. - Опитай йога, опитай някаква терапия или се виждай с психолог. Дори с един процент това да подобри представянето ти - усъвършенствал си се. Нещо не трябва да е зле, за да го подобрим, нали?".

Наскоро изследване на ФИФПро - синдикатът на футболистите, изкара интересни данни. 38 % от играчите, минали под радара на проучването, страдат от депресии. При бившите футболисти процентът е дори по-висок.

"Чувствата ти зависят от това как възприемаш света, как мозъкът ти го тълкува в момента - казва докторът. - Няма значение каква е работата ти, важно е усещането за твоето значение, за цел и смисъл. Можеш да си скъпоплатен играч от Висшата лига, но ако в личния живот се случат неща, които направят твърде крехко твоето усещане за смисъл, ставаш уязвим. Можеш да станеш нервен, припрян, сприхав. И да стигнеш до депресия."

Интересно е мнението на О`Брайън за Арсен Венгер, с когото се познава от дълги години съвместна работа.

"Той има типичният профил на един учител. Силата му е в близките отношения с учениците му, в личните отношения. Познава ги отлично, знае за личния им живот, за домовете им, единствено не ги приспива вечер с някоя приказка. И в същото време не дава никаква информация за себе си и не се разкрива пред тях. Това отношение е еднопосочно.

Извън психологията, това, което хората не знаят за Арсен е, че има страхотно чувство за хумор и е ходеща футболна енциклопедия."

Е, добре дошли в главата на един професионален играч. Не е точно както изглежда по телевизията.

Текстът е публикуван в Sportinglife.bg.