Стоичков има детска мечта да играе за "Ботев", но след няколко седмици тренировки с този отбор не е одобрен. После отива в казармата, озовава се в ЦСКА и един ден - много години по-късно, все пак успява да играе под треньорското ръководство на човека, когото е гледал с възхищение като хлапе в Пловдив - Петьо Зехтински.

Буйният младок може да завърши с футбола още... преди да е започнал. На 19 юни 1985 г. ЦСКА бие "Левски" с 2:1 на финала за Купата на България, а Стоичков влиза в кадър по време на баталните сцени по терена, като блъска Емил Спасов от "сините". Нищо повече. Няма удари, няма бой - поне не и с участието на Ицо.

На 21 юни го вадят от футбола доживот. Това е най-тежкият момент, а още едва е тръгнал към мечтата си. Идва и амнистия, а после и три титли с ЦСКА, включително една - през 1987 г., донесена с победен гол на Христо срещу "Левски" в последните минути на прекия дуел, кръг преди края.

 

През септември 1987 г. Стоичков дебютира за България срещу Белгия в София и от вълнение на загрявката е обул гащетата си наопаки. Така тарторите на отбора се хилят - всички са с еднакви шорти, само Ицо е с различни, с друг цвят. Подава за единия гол на Наско Сираков. Може би малцина знаят, че лидерът на "сините" в онези години е един от близките му приятели още от край на 80-те.

Друг такъв е капитанът на ЦСКА Георги Димитров-Джеки, когото нарича дружески "пети номер". Двамата се сприятеляват, след като Ицо облича хавлията на капитана и му сяда на мястото на първата си тренировка на "Армията", а Джеки е изумен от дързостта на неизвестното хлапе, попаднало в съблекалня със звезди.

Двата гола на "Камп Ноу" и един в реванша срещу "Барселона" през 1989-а отварят вратите на осмицата за този клуб. Още на връщане, в самолета, Йохан Кройф е решил - това е човекът, който му трябва за атаката. "Барса" се разбира за трансфера на Ицо още същата година, но го взима чак през лятото на 1990-а, а в дните на този сезон българинът понякога тайничко мери фланелката на бъдещия си клуб у дома пред огледалото.

1 октомври 1989 г. също е паметен момент - четири гола във вратата на "Левски" за 5:0, а после и обличането на фланелката с номер 4 в следващото дерби с този съперник. И до днес никой цесекар не го е забравил. Нито пък левскар.

В "Барса" идват четири поредни титли и незабравимият за нас 20 май 1992 г., когато на "Уембли" Христо става първият, а и до днес - единственият българин с Купата на европейските шампиони. Вдига я, сядайки на ложата, пред половината кралско семейство на Великобритания, което връчва трофея.

Тогава е на 26. Днес е на две по 26.

Преди този момент идва още една тежка санкция. Не играе четири месеца, след като настъпва съдията Урисар Аспитарте в дербито с "Реал". Не съжалява и до днес, въпреки че с този рефер се виждаха няколко пъти и се шегуваха по темата. Това е моментът, в който Каталуния го прие за свой.

През същата 1992 г. Ицо взе "Златен Онз", който списанието "Онз Мондиал" присъждаше за най-добрия футболист в света. Наградата бе голяма, но не бе онази, която той искаше. "Златната топка" отиде при Марко ван Бастен.

Две години по-късно, след четвъртото място на Мондиал 1994 с България,  Стоичков получи онова, което заслужи и сънува.

"Дори жена ми не знаеше, пазих го в пълна тайна от момента, в който от "Франс Футбол" ми казаха, че печеля - разказва години по-късно. - Бях като малко дете. Не можех да си намеря място от щастие.".

На церемонията проговаря на български в студиото, където е и Йохан Кройф. "Искам да кажа на всички, че най-после дойде този момент един българин да е там, където трябва.".

Цяла България гледа мачовете от Световното. И церемонията за "Златната топка".

Но какво остана встрани и е малко известно?

Ицо събира изрезките от вестниците в България, които достигат до лагера на отбора в Щатите след загубата от Нигерия с 0:3 на старта. Лепи ги по стената и казва: "Вижте какво пишат сега и гледайте какво ще пишат, като стигнем на финала.".

Преди четвъртфинала с Германия екип на немската национална телевизия ARD отива в лагера на българите. Никой не ги спира - което е първото, втрещило колегите. Следващото - половината отбор играе баскетбол в басейна, останалите събират слънце на шезлонги и играят карти. Съпругите и приятелките са при тях. Германците са в шок.

Ицо, в отлично настроение, подхвърля към екипа: "Айн, цвай, драй, дрън..". След което добавя на български: "Ще им броим до три и - айде!", придружено с жест, който праща германците очевидно към летището.

Така и става на терена, което вече е световноизвестен факт.

Малцина знаят, че уговорката преди мача с Германия е, има ли удобен пряк свободен за ляв крак, схемата да е: Първи бие Ицо, втори - Краси Балъков. И двамата са феноменални изпълнители.

Но в двубоя Стоичков стреля веднъж в стената, а после пак взима топката. С Краси, с когото имат препирня и на почивката, отново разменят реплики, но Балъков отстъпва - виждайки свръхмотивацията на съотборника.

"Какво ми каза ли? Че ще я вкара!", спомня си с усмивка десетката на отбора ни, който също биеше вълшебни фаулове. И първи отиде да прегръща голмайстора.
 

Друг момент встрани от обществените очи е след спечелената "Златна топка", когато един от първите хора извън семейството на Ицо, който я докосва, е Любо Пенев. Деветката е в болница, минавайки терапия с диагноза - рак. Стоичков отива при него с най-ценния приз във футбола.

И тогава в интервюто пред Петър Василев, и днес, думите му по темата са едни и същи: "Сам не можеш да спечелиш нищо. Съотборниците ми помогнаха да я взема".

Десет години по-късно Стоичков е назначен за селекционер на България, за което мечтае (без да го прави публично достояние) от деня, в който за последен път носи екипа - юни 1999 г. срещу Англия в София. Не класира отбора за Мондиал 2006, нито за Евро 2008, но в квалификациите резултатите ни далеч не са лоши, ако ги съпоставим с тези след неговото напускане на поста. Без да е успешен национален треньор, не е и провал. Ако гледаме стандартите на новия век, не тези от времето, когато той играеше.

В същата 2004-а ФИФА определя 125-те най-велики футболисти в историята. Там е и едно българско име. Стоичков.

Какво още не знаете за него? Кои фрази не сте чули или сте забравили? Кои случки не са стигнали до вас чрез медиите?

Например онази преди Евро 1996, когато на пресконференция го питаха за топката на турнира. Имаше оплаквания от Бергкамп, Замер, Дзола и други звезди - не лети добре, някак лека е...

"Аз като я ритна, защо лети направо?", отвръща Ицо и дискусията приключва.

Преди три години отиде в базата на "Челси", за да прави филм за медията "Унивижън", в която работи като анализатор и коментатор. В ден, в който тренировки нямаше, седеше на игрището и чакаше Жозе Моуриньо. Двамата се прегърнаха и си говориха 5-6 минути, преди да заработят камерите.

Приятели са от времето, когато Специалния изобщо не е бил Специален, а е бил помощник на Боби Робсън в звездния отбор на "Барса".
 

"Само ти и Джика Попеску ме приехте веднага, никога няма да го забравя", каза Жозе.

Малцина знаят и един друг детайл. Григор Димитров е семеен приятел, след като изкарва един период като хлапе в къщата на Стоичкови в Барселона, докато баща му търси точната академия за развитието му в Испания.

И днес Гришо е близък с дъщерите му, както и със самия Христо, когото нарича уважително "Бате Ицо". През 2014-а в Маями, преди старта на турнира, Стоичков отиде на тренировка на звездата ни в тениса. Двамата си говориха приятелски.

Днес може и да не общуват всеки ден, но има ли голям мач на Гришо, задължително ще има някой "типично ободряващ и мотивиращ" SMS от телефона на Камата.

Стоичков на 52 години обикаля света с новата си професия, интервюира великани на играта, сред които сам е заслужил мястото си. Миналата седмица бе в Истанбул на чествания на турския футбол, после в Москва на турнир на легендите, чака го и Световно първенство, където ще е пратеник на "Унивижън".

Бе един от първите гости на предаването на Диего Марадона - "Нощта на десетката", а преди 5 години връчи "Златна обувка" на Лео Меси, избран от самия аржентинец сред легендите на "Барса" да го стори.

Това е Стоичков. Големият №8 на футбола ни с неговите странности, характер, непредвидимост и величие. Световна звезда, която е високо, високо в постиженията и глобалната си популярност. 

Нека е жив и здрав и на 52! Или - на две по 26.