Няма съмнение, че и Михайлов, и Пенев, дадоха много на българския футбол като играчи. Но трябва ли да си играл професионално футбол, за да си ръководител на играта? Отговорът не е еднозначен.

Настоящият шеф на БФС е начело на футбола ни вече 13 години, което го прави един от дългогодишните ръководители в Европа. И един от съвсем малкото, които са били професионални играчи.

Очевидно масово големите спортни нации не приемат формулата "футболист да управлява футбола".

Германия е настоящият световен шампион и доминираща нация в играта не само през новия век. Там шеф на федерацията е Райнхард Гриндел, който никога не е слагал бутонки за истински мач - професионално. Човекът е уважаван журналист, после и политик, когато през 2011-а решава да влезе във футбола и започва в администрацията на федерацията. Преди него познати имена като Волфганг Нийрсбах, Егидиус Браун и Тео Цванцигер бяха на поста. Познати, но не с голове и пасове. Не са играли футбол, просто са администратори на ниво.

Чували ли сте за Хуан Луис Лареа? А за Анхел Мария Вияр? Или за Хосе Луис Рока...? А за Пабло Порта? Това са шефовете на испанския футбол от 1975-а насам. Нито един футболист. Сега начело е Лареа, а Вияр бе заподозрян в далаверите около УЕФА и ФИФА в последните години.

В Италия начело на футболната федерация е Роберто Фабричини, предшественици му бяха Карло Тавекио, Джанкарло Абете, Лука Панкали, Гуидо Роси, Франко Караро... Не са футболисти, не ги търсете в уикипедия като такива. Бизнесмени, администратори и адвокати.

Англия? Грег Кларк се казва шефът, бизнесмен. Франция? Ноел льо Грает, нищо общо с футбола като играч. Белгия? Жерар Линар, финансист. Португалия? Фернандо Гомеш, икономист, преподавател и консултант. Холандия? Михаел ван Прааг, наследник на фамилията, управлявала "Аякс" близо пет десетилетия. Не е играл.

Поглед върху всички членки на УЕФА показва, че компанията на Михайлов е горе-долу, колкото за един футболен състав с 3 смени. Давор Шукер е на поста в Хърватия, а критиките към него са убийствени от феновете. Подобно на тези тук към работата на определени звена от БФС. Друг голям ас от терена е Збигнев Бониек (Полша). Има и човек, стигал до второ място в класацията за "Златна топка" - Деян Савичевич, който движи нещата в Черна гора. В Грузия президент на федерацията е Леван Кобиашвили, бивш национал и звезда.

Кристиан Адреасен е бивш вратар, а днес ръководи футбола във Фарьорските острови, но... там на практика всеки е играл. Просто статутът на отборите си е напълно аматьорски. Исландският футбол, който изживява златни времена, се ръководи от Гудни Бергсон, бивш играч из английски тимове. Беше сериозно име през 80-те и 90-те.

В Македония шефът е Илчо Георгиевски, направил нелоша професионална кариера, като носи и екипа на "Локо" (Сф). Гунтис Инриксонс е латвийският Михайлов, също е играл. Хюго Куадерер (Лихтенщайн), Пол Филип (Люксембург), Томас Данилевичус (Литва), Павел Чебану (Молдова) и Раденко Миятович (Словения) допълват "отбора" на президентите-бивши футболисти. 14 имена. От 55 европейски футболни асоциации.

Само Хърватия, Полша и Исландия от тях ще играят на Мондиал 2018.

Адвокатът Марко Поло дел Неро ръководи бразилския футбол. Вилмар Валдес (бивш спортен журналист) е шеф на федерацията в Уругвай, а Клаудио Тапиа е бос на аржентинската. Това са трите страни, извън Европа, ставали световен шампион. Изглежда най-успешните футболни нации не са убедени, че хора като Тоти, Клозе, Бутрагеньо, Марадона, Зико или Линекер ще внесат ред в коридорите на администрацията.

Тук обаче Михайлов управлява 13 (вероятно ще станат 17) години, конкурент му е Пенев, а медии и фенове зоват за "спасение" и "радикални промени" имена като Бербатов и Стоичков. Само бивши футболисти.

Щом това е нашият модел, така да бъде. Няма идеална формула и ако тази работи у нас, защо не? Въпросът е - какво правим, ако не работи?

Дискусията остава отворена за мнения - ако си играл добре футбол, това прави ли те автоматично годен да взимаш решения на високо административно ниво? Да управляваш хора, да влизаш в дипломатически отношения и да знаеш етикет на поведение? На везната от другата страна са контактите, създадени в годините на терена, нюх за играта, познания "отвътре"...

Зависи кой как го разбира. Зависи какво мислим, че е нужно да има един ръководител на футбол.

Който вече отдавна не е просто една игра, а сложна организационна работа на местно ниво, сериозен бизнес и международна "дипломатическа гимнастика".

Да, да - ще кажете: Мишел Платини беше шеф на УЕФА и кандидат за президент на ФИФА... Факт е, но всички знаем как завърши това, нали?