"От медиите научихме, че Мая Манолова е депозирала в Народното събрание проект за изменение на Изборния кодекс, адресиран до председателя на парламента. Тепърва предстои да се види дали и кой ще го внесе официално", заяви пред БНР депутатът от ДПС Четин Казак.

Той припомни, че по Конституция само Министерският съвет и народните представители имат право на законодателна инициатива.

"Ние ще се съберем днес на заседание на парламентарната група. Една от точките, които ще обсъдим, ще бъде и този въпрос. Към този момент нямаме изработена партийна позиция", допълни Казак.

Според него мажоритарният вот звучи примамливо, но се прилага в страни с развита демокрация и е необходим сериозен анализ преди имплементирането ѝ у нас. Той е на мнение, че прогнозата за евентуалните рискове трябва да направят експерти политолози и специалисти по изборно законодателство. 

"При български условия чистият мажоритарен вот крие огромни рискове за политическия плурализъм и за адекватното политическо представителство на българския народ. Аз лично не бих подкрепил въвеждането на чист мажоритарен вот", декларира депутатът от ДПС.

Казак изтъкна, че от начина на райониране на страната в голяма степен зависи и изборният резултат в съответните райони. Големият брой малки избирателни райони крие и друга опасност, допълни той.

"Изборите за парламент ще бъдат почти като изборите за кмет. Някои райони ще съвпадат със съответни общини, а други сигурно ще бъдат образувани от съчетаването на две по-малки общини. Това води със себе си всички негативни последици, които наблюдаваме при изборите за кмет – възможност за огромно влияние на местния бизнес, възможност за влияние на контролирания вот върху този вече доста ограничен кръг избиратели".

На следващо място Казак изтъкна злоупотребата с власт от страна на политическата сила, която доминира в тези общини.

Той се опасява, че това води до опасност и политическото малцинство в този район тотално да бъде обречено да не бъде представено в парламента.

Марин Киров, председател на правния съвет на АБВ, допълни, че районирането е ангажимент на президентската институция. Депутатите тепърва се запознават със законопроекта на Мая Манолова, допълни той и уточни:

"На пръв прочит обаче прави сериозно впечатление разминаването между проведения референдум и внесения законопроект. Референдумът говори за абсолютно мнозинство в два тура - чисто мажоритарна система. Което означава, че трябва да са гласували за даден кандидат повече от половината от всички избиратели, имащи право на глас. Докато законопроектът, според мен, въвежда едно обикновено мнозинство, каквото имаме и в момента - повече от половината от гласувалите... Това е много сериозно разминаване, вероятно е техническа грешка от бързане, но този подход не гарантира промяна в живота на хората".

Депутатът от "Атака" Явор Нотев уточни, че партията няма да внесе проекта на Манолова, който предвижда и съставяне на тежка изборна администрация. 

За референдума са гласували 2 509 000 български граждани. 4 348 734 български граждани, които са имали правото да участват на референдума, не са подкрепили въвеждането на мажоритарен избор, допълни той.

"Моята математика показва две неща, първото е, което се признава от всички, че не достигат достатъчно гласове, за да може автоматично и служебно гласът на тези, които са подкрепили референдума, да стане закон. Това е несъмнено така, било за малко, било за много, но правото е формално и когато не достига нещо, то отговорът не е "да", не е "около" или "може би", каза Нотев, който е юрист.

Георги Анастасов от Български социалдемократи (част от "Коалиция за България"), пък заяви, че позицията на партията е за пропорционална преференциална система без ограничения и социалдемократите са се борили против мажоритарната система, която облагодетелства богатите кандидати, които могат да си позволят скъпа кампания.

"Системата не е представителна в НС. Защо? Взимаме последните президентски избори. Допускаме, че такова е разпределението, че не са 54, а 60% гласоподавателите. При 25% получил първият, 20% вторият и т.н, то първият ще получи реално 15% от избирателите в избирателния район, а вторият - реално 12%. Тоест, в НС ще бъдат представени 15% от избирателите, а 85% няма да са представени. Втори мотив - при тази система, в момента има 155 партии, които са подали отчетите си в Сметната палата. Без тези отчети, не могат да участват на изборите. Теоретично възможно е 155 партии да вкарат по един представител", обясни позицията си той.