14
530
Делата си светецът е извършил през IV век, време, в което християнството укрепва в изпитанията на жестоки репресии и вътрешни дрязги.
Участвал в Първия Вселенски събор (Никея, 325 г.), Атанасий се показал с благодатно озарен ум в защита на вярата против ереста на Арий. А и по-късно той често се отличавал в спорове с еретици.
На 28-годишна възраст, след смъртта на архиепископ Александър, той е ръкоположен на негово място в Александрия.
Преследван е заради вярата си и е живял в изгнание 15 години. Страдал при императорите Констанций, Юлиан Отстъпник, накрая и при Валент, по време на когото дори се укривал в гробница. Жителите на Александрия тъй настоявали да се върне епископът им, че императорът, опасявайки се от бунт, отстъпил.
Свети Атанасий Велики, епископ на Александрия, починал през 373 г. на 80-годишна възраст.
Църковно-християнският празник в негова чест (18 януари) в България е наричан и Танасовден, Зимен свети Атанас, и Среди зима.
Народното поверие описва свети Атанас като победител на зимните студове и снегове, които му се паднали при подялбата на света между шестимата братя юнаци. На този ден светецът облича копринена риза и отива в планината да вика лятото.
С Атанасовден се свързва преломът в годишното време от зима към пролет и към лятото. Оттук идва названието му Среди зима, както и изразът „Атанас дойде, лятото дойде”.
Свързват празника и с първите кокичета, макар да не е речено, че ще цъфнат или ще пробият снега точно на този ден. Но са многобройни разказите как на Среди зима жените и децата берат кокичета.
Главно в Северна България се среща вярването, че на Атанасовден се ражда чумата. Светецът, както и свети Антоний, се смята за покровител на чумата.
За предпазване от болестта принасят в жертва черна кокошка и раздават специален обреден хляб. Вярва се, че перата на закланата птица имат лечебна сила и че "от черното пиле болките бягат".
Широко разпристранена е практиката на Атанасовден да се приготвят и раздават за здраве пресни питки, намазани с мед. Атанасовден е и между празниците, на които се устройват курбани за здраве.
Позната е и представата, че светците Атанас и Антоний са двама братя ковачи (железари, налбанти или ножари), затова Атанасовден се чества и като празник на занаята.
И, разбира се, своя ден празнуват всички с имената Атанас и Атанаска, Танас, Наско. Именици са също Трайко, Траян и доста други, сред които и Живко - без съмнение, защото по гръцкия си произход името Атанасий означава безсмъртен.
Участвал в Първия Вселенски събор (Никея, 325 г.), Атанасий се показал с благодатно озарен ум в защита на вярата против ереста на Арий. А и по-късно той често се отличавал в спорове с еретици.
На 28-годишна възраст, след смъртта на архиепископ Александър, той е ръкоположен на негово място в Александрия.
Преследван е заради вярата си и е живял в изгнание 15 години. Страдал при императорите Констанций, Юлиан Отстъпник, накрая и при Валент, по време на когото дори се укривал в гробница. Жителите на Александрия тъй настоявали да се върне епископът им, че императорът, опасявайки се от бунт, отстъпил.
Свети Атанасий Велики, епископ на Александрия, починал през 373 г. на 80-годишна възраст.
Църковно-християнският празник в негова чест (18 януари) в България е наричан и Танасовден, Зимен свети Атанас, и Среди зима.
Народното поверие описва свети Атанас като победител на зимните студове и снегове, които му се паднали при подялбата на света между шестимата братя юнаци. На този ден светецът облича копринена риза и отива в планината да вика лятото.
С Атанасовден се свързва преломът в годишното време от зима към пролет и към лятото. Оттук идва названието му Среди зима, както и изразът „Атанас дойде, лятото дойде”.
Свързват празника и с първите кокичета, макар да не е речено, че ще цъфнат или ще пробият снега точно на този ден. Но са многобройни разказите как на Среди зима жените и децата берат кокичета.
Главно в Северна България се среща вярването, че на Атанасовден се ражда чумата. Светецът, както и свети Антоний, се смята за покровител на чумата.
За предпазване от болестта принасят в жертва черна кокошка и раздават специален обреден хляб. Вярва се, че перата на закланата птица имат лечебна сила и че "от черното пиле болките бягат".
Широко разпристранена е практиката на Атанасовден да се приготвят и раздават за здраве пресни питки, намазани с мед. Атанасовден е и между празниците, на които се устройват курбани за здраве.
Позната е и представата, че светците Атанас и Антоний са двама братя ковачи (железари, налбанти или ножари), затова Атанасовден се чества и като празник на занаята.
И, разбира се, своя ден празнуват всички с имената Атанас и Атанаска, Танас, Наско. Именици са също Трайко, Траян и доста други, сред които и Живко - без съмнение, защото по гръцкия си произход името Атанасий означава безсмъртен.