1
Дълга ще е върволицата, ако всички лидери по света, които сега завиждат на Еманюел Макрон, се съберат заедно. И г-н Борисов не би бил последен в тази опашка.
Не комфортни, а свръхкомфортни - такива са позициите на младия и енергичен президент на Франция след парламентарните избори (11 и 18 юни). Неговата партия "Република, напред!" (заедно с малкия й съюзник) взе 350 от общо 577 места в Националното събрание.

Освен това съвременната френска конституция (на Петата република, от 1958-а насам) е скроена по мярка за генерал Шарл дьо Гол и президентът сам по себе има повече власт, отколкото не един днешен крал на Стария континент.

А един се казва Ердоган...

Във Франция държавният глава няма чак позициите на президент на САЩ, но и не е особено далеч от тях.

Ако говорим за Европа и по признак "силен президент със силна собствена партия в голяма страна", Макрон от вчера е третият в клуба "Путин и Ердоган". (Със съществената уговорка, че младият французин - независимо кой и как стои зад гърба му - стигна до своя връх по чисто демократичен път.)

Нека първо тук да търсим отговор, ако се запитаме с въздишка "Къде ли е нашенският Макрон?" А тъй като живеем не край Ламанша, а на Балканите, точният въпрос е "Копнеем ли за български Ердоган?".

Мине не мине време и социолози у нас засичат, че българинът предпочита "твърда ръка", която да въведе ред и справедливост. Същевременно обаче е факт, че същият българин много внимава да не даде прекалено много власт на един човек.

(Може би защото никой не разбира по-добре от българина "какво представляваме ние, това българите...")

Ако чак толкова искахме, щяхме някому да сме я връчили тази власт - я с конституционни промени, я (поне за един значим период) чрез избори и други текущи демократични средства.

Не я връчваме обаче. За това говорят не анкети, а вече история. Убедително говори - 27 години са много време.

Световно популярен

Красавец и чаровен - както свидетелстват и симпатиите на учителките му, и тежката дума на избирателя, Макрон е много популярен в страната си. (Както и Путин, и Ердоган, но тях нека временно ги оставим настрана.)

Освен това Макрон за нула време стана европейски популярен и световно популярен.

Между предишните световно популярни политици изпъква Барак Обама. Той, неговата "Промяна" и неговият цвят на кожата така омаяха планетата, че даже Нобеловият комитет се гмурна към дъното на подмазването и му отреди награда за мир (2009).

С какво се оказа заслужена наградата? Аз не знам. Затруднявам се да кажа. Питайте някой сириец.

Местно популярни

Така или иначе, в България световната популярност няма особено значение. Тук, ако някой се юрне да се прочува по света, го спъват още в квартала.

Обаче по-скромни популярни хора, които носят надежди, разчупват пейзажа и обръщат играта, сме имали и у нас.

Дойде през 2001-ва Симеон Сакскобургготски и като същи Макрон разхвърля встрани традиционната левица и традиционната десница. Нещо такова направи през 2009 г. неговият телохранител, той го повтори, а неотдавна потрети. И част от "традиционните" вече са спомен.

Но техният възход е в миналото вече. Ако днес се огледаме за нов наш Макрон, няма да го открием.

А и изборът е малък, че и неубедителен. Нито Бареков'2013 беше Кобургготски'2001, нито Трифонов'2017 ще стане Борисов'2009.

Проблемът се усложнява от това, че в политиката е по-лесно да се измъкнат нови имена, отколкото нови номера.

Макрон ни представя поне един красноречив пример. Негов номер е "да внася морал в политическия живот", което тук беше разиграно нашир и надлъж още в началото на века от "царската" партия НДСВ.

У нас ходът се оказа толкова печеливш, че изстреля и "Новото време", което се отпъпкува от НДСВ. То се оказа толкова в час с морала, че успя публично да изнуди партията майка за министерски кресла.

На Макрон предстои дълъг път, изпъстрен с вълнуващи открития, нищо че от днес руският политолог Юрий Рубински задочно го предупреждава: "Мащабът на мнозинството (в парламента) не гарантира единството му". Да, дори е по-скоро обратното, би казал българският бивш монарх и премиер.

По същество

В съвременната политика е прието най-накрая да слагат... политиката - това какво да смята да върши един или друг управляващ, как и колко бързо иска да го постигне, на каква цена, за сметка на какво.

Френският президент и в това отношение няма с какво да увлече или озадачи. Той не би изненадал и британците, които повече или по-малко помнят "третия път" на бившата звезда Тони Блеър, до време също световно популярен.

Приветстваха победата на Макрон още в президентските избори, защото тя "обръща тенденцията", надигнала се от Брекзит в Европа и от триумфа на Тръмп в Америка.

Към този момент обаче не е доказано, че Еманюел Макрон политически е чак толкова различен от Доналд Тръмп.

Разбира се, ще стискаме палци на французина по Парижкото споразумение за климата. Но и нищо не ни пречи да гледаме за други разлики.

В България въпросите на политическата посока са традиционно скучни, мнозина се задоволяват (или прозяват) да чуят "център-дясно" или "либерални ценности" и не се чудете ако някой вземе да бърка Макрон и "нарком".

* * *
Не ще и дума, след време нашенски политици великодушно ще позволят на Еманюел да се снима с тях, ще цитират негови оценки, изречени от автоматична любезност. Ще го сочат като авторитет.

Тяхна си работа. Нека те го гледат с възхищение или завист. На редовия българин вероятно не му е нужен български Макрон.
 Сподели

ЛАЙФ Мария се появи без грим и в Дубай
След излизането си от VIP Brother фолк певицата Мария се отдаде на пътешествия.
Игривите сватбени снимки, които трябва да видите Кейт Хъдсън - ослепителна и без русите си коси