САЩ обаче запазват зоната си на влияние в Сирия.

Американската военна помощ за сирийските бунтовници беше толкова незначителна, че спирането ѝ изобщо няма да се отрази върху неравновесието на силите.

Правителството на Обама първоначално дълго се колебаеше дали да подкрепя бунтовниците, след което правилното решение: да не го прави. Защото много от оръжията, които Саудитска Арабия, Катар и Турция доставяха на тъй наречените "умерени" опозиционни сили, в крайна сметка попадаха в ръцете на ислямистките екстремисти.

Окончателното спиране на и без това незначителните военни помощи днес, освен всичко друго, е и важен сигнал: САЩ признават, че Асад не може да бъде свален, както и че победителят в Сирия се казва Путин.

За президента Тръмп свалянето на Асад вече не е приоритет, сега на преден план излиза борбата срещу т.нар. "Ислямска държава" и ликвидирането на иранското влияние. По първата точка Вашингтон вече има план, по втората обаче – не. Така Сирия постепенно се разпада на три зони на влияние: Русия контролира западната част, Иран – териториите около Дамаск, а САЩ – всичко на изток от Ефрат. А това означава, че американците няма да се изтеглят от Сирия.

*Текстът е публикуван в DW>>