- Тече поредният скандал между премиера Бойко Борисов и президента Румен Радев относно националната сигурност и закупуването на изтребителите Грипен. Борисов изрази съмнения относно закупуването на нови изтребители и най-подходящи ли са „Грипен“. Днес Антон Тодоров размаха едни документи, в които ставало видно, че Радев е писал опорни точки на бившия премиер Пламен Орешарски за „Грипен“. В спора се намеси от САЩ и президентът Румен Радев, който отрече тези твърдения и заяви, че националната сигурност не се гради с ежедневна смяна на позициите. Как бихте коментирали този скандал, който не е първия между институциите?

- Скандалът наистина не е първият. Той показва наяве силата на най-различни лобита в българската политика, които успяват да се наложат над онези, които смятаме за по-вещи в един или друг случай, в случая с бойната авиация. Обвиненията, които се отправят срещу президента, че едва ли не са го подкупили от „Грипен“ са елементарно глупави. От друга страна виждаме лобита, които недвусмислено казват, ако не купим американски самолети, дори и втора употреба, противопоставяйки се на офертата на „Грипен“, прозира едно разбиране за геополитиката.

Наследили сме го от времето на Варшавския договор, когато купувахме, разбира се, съветска техника.

Мисля, че спорът излезе извън експертното равнище и в момента не може нищо друго да се добави освен поредното обвинение, че някой друг едва ли не е подкупен или се опитва да лобира. Мисля, че за да излезем от този спор той трябва да стихне в публичното пространство и да се отправи наистина към експертизата.

- Мислите ли, че този спор е случаен не се ли случва на фона на доклада за националната ни сигурност и по- точно, че Русия е заплаха за България?

- Има едно такова заявление, което дословно повтаря напоследък често употребявани в средите на НАТО твърдения. Но, ако погледнем сериозно на ситуацията в света нима съществуването на НАТО сега се оправдава с това, че има отново, както по времето на Студената война, руска заплаха. Струва ми се, че там натиска идва от балтийските страни и Полша най-вече, отколкото от която и да била друга членка на НАТО.

Русия, ако трябва да бъде наредена сред рисковете за сигурността едва ли може да оглави челното място. Има далеч по-сериозни неща, свързани с националната сигурност – Близкия Изток, световния тероризъм, ако щете дори рисковете за националната сигурност, свързани с климатичните промени. Елементарно е да се твърди, че днешна Русия и Путин се гласи да окупира балтийските страни, я част от Полша, я България.

- В същото време на посещение в България е главният прокурор на Русия Юрий Чайка, което също не бе прието еднозначно, какво говори това?

- Русия не е пример за демокрация, който може да бъде следван. Това е очевидно за всички. За конкретния смисъл на това посещение честно казано малко знаем. Какво обсъждат българският и руският главни прокурори малко знаем, ако говорим за професионалната им дейност.

Не намирам, че това посещение на руския главен прокурор има бог знае какво значение, че да му посвещаваме толкова много в политическия дебат. И какво като кажем не сте добре дошъл. Има много такива лидери по света за съжаление, за които бихме казали не сте добре дошъл или не би трябвало да си стискат ръцете хората с тях, обаче съществуват и трябва да се съобразяваме с тази реална политика.

- Новият политически сезон започна с едно писмо на Слави Трифонов за търсене на нови политици. Ще влезе ли шоуменът в политиката? Има ли нужда България от нови политици?

- Слави Трифонов може и да лансира политически проект, може и да успее, но аз бих го сравнил с Пепе Грило в Италия и неговото движение „Пет звезди“. Засега онова, което постигна Пепе Грило в Италия нито е смайващо, нито промени начинът, по който се прави политика в страната, напротив той събира все повече критики за неуспех в управлението, за неумение да управлява там, където спечели.

Ако вземем дори само начинът, по който бяха формулирани въпросите за предложения референдум, те бяха повече от три, както си спомняме, някой от тях бяха не просто антиконституционни, те противоречаха на основни принципи на правото. Ако това се задава като промяна в политиката - политици, които не зачитат основни принципи на правовата държава и на съвместното съществуване, а разчитат на диктата на мнозинството, лошо ни се пише.

А колкото до това имаме ли нужда от нови политици, имаме нужда от по-масово ангажиране на гражданите в политическия живот. Истинско ангажиране, да се интересуват гражданите от политиката и когато е нужно да се мобилизират, за да могат да постигнат едно или друго. Имаме нужда също от гражданска делиберация. Помежду си да говорим, за да можем да постигаме общи идеи . Гражданската компетенция в България ми се струва на изключително ниско равнище.

- А как оценявате първите сто дни на правителството?

- В кабинета „Борисов 3“ независимо, че има различни персонажи донякъде, тези 100 дни по нищо не се различават от предишни 100 дни на кабинетите "Борисов". По-скоро трябва да говорим за това кои са причините за трети пореден път ГЕРБ да състави правителство. Разбира се, от ГЕРБ ни казват или ни обясняват: „Ние сме най-добрите“. Това малко прилича на ситуацията в Атина, когато Демостен казал на атиняните: "Няма по-добри от вас" и допълнил: "До там сте се докарали каквото и да направите все ще е добро". Ако до там сме се докарали, не съм оптимист.

- Мислите ли за нормално, че страната ни няма ясна политическа визия за Шенген и Еврозоната, която да налага и в Брюксел, и Германия, и Холандия?

- Според мен, България изобщо няма визия за Европа. Не съм чул нито един от действащите сега министри и политици, които организират българското председателство да формулира как България си представя Европейския съюз. Дори, ако щете позиция на България по отношение на предложените сценарии от председателя на ЕК. Спомняте си Бялата книга, те се състояха в едно единствено нещо – не на Европа на две скорости, а каква Европа искаме?!

Ето това липсва като българска позиция за разлика от много европейски страни, защото там може да ги разделите на различни лагери – едни са по-федералистки, другите обратно.

Ето това нещо ми се струва непостижимо в България. И работата е там, че днешното правителство и мнозинството има политически съставки една част, от които са проевропейски настроени, а другите са евроскептици. И как това нещо да се събере и да се изработи обща позиция въобще не ми е ясно.