За голяма част от българите стресът се е превърнал в неразделна част от ежедневието. Особено податливи са хората, живеещи в големите градове. Това показват данните от национално проучване на "Алфа Рисърч".

По последни данни на Световната Здравна Организация, глобалната икономика губи всяка година 1 трилион долара от намалена производителност на труда вследствие на стресови състояния. Статистиката към момента сочи, че над 300 милиона души по света страдат от депресия, а над 260 милиона – от тревожни разстройства.

Според психолозите, менталните усилия, които човек полага за предвиждане и контрол на дадена ситуация, се възприемат от организма като реално случващи се и го поставят в режим на справяне с проблема. Вътрешното напрежение, което изпитваме, се изразява в раздразнителност, агресия, загуба на концентрация, сухота в устата и дехидратация.

Дори минимални нива на дехидратация могат да афектират работните резултати. Не бива да забравяме, че чувството за жажда се появява чак, когато дехидратацията вече е факт, а тялото и умът страдат. Крайните резултати са умора, намаляване на ефективността, раздразнителност, затруднение в осмислянето на информацията, увеличени нива на стрес и др.

„Много хора не си дават сметка, че има пряка връзка между стреса и липсата на добра хидратация на организма“ – коментира Кремена Станилова, психолог, психотелесен психотерапевт и преподавател в Български Институт по Неорайхианска Аналитична Психотерапия (БИНАП).

Според нея, през последните години зачестяват паническите разстройства, като резултат от начина ни живот и на индивидуалните особености на характера.

"Постоянният стрес често води до адренална умора в надбъбречните жлези, а в резултат на това се нарушава водно-солиевия баланс в тялото и се появява дехидратация. Ето защо хора, които по характер са тревожни или притеснителни, е нужно по-често да приемат вода като начин да понижат нивата на стрес в организма и да реагират адекватно при стресови ситуации“, допълва Станилова.