Не бива да виждаме Европа на различни скорости в сферата на сигурността. Около това се обединиха експерти в областта на отбраната и сигурността. 

Предложените три сценария за развитие на отбраната в ЕС са една много добра отправна точка за търсене на отговори в посока на засилване и увеличаване на взаимодействието и интеграцията на отбраната и сигурността. България активно трябва да участва в този процес на търсене на решения.

Всеки един от предложените три сценарии има своите плюсове и минуси, доброто е, че всеки един от тях позволява включване на елементи от другите и съответното му обогатяване, смятат експертите.

Те се обединиха около вторият вариант – споделената отбрана и сигурност, предложен от ЕК.

Какви са трите сценария >>

Българското председателство ще бъде време на активно развитие на дискусията по намиране на решения, свързани с интеграцията в областта на отбраната и на сигурността и не на последно място за интеграция на отбранителната промишленост.

България трябва да създаде съответния регламент, координационен механизъм, структури от страна на държавата, които да бъдат, подпомагащи българските военни предприятия, смятат експертите.

Димитър Гърдев от Европейска асоциация за международни отношения заяви, че при споделена отбрана вече имаме възможност не само за мониторинг на границите, но и за действия с общи европейски структури по границите на ЕС, по морската акватория, да имаме по-голямо сътрудничество и споделяне на информация, възможност за създаване на сили за бързо реагиране. Точно този сценарий дава възможност за много по-голяма сигурност и координация, каза Гърдев. Той посочи конкретни цифри, доказващи прахосването на ресурси за отбрана в страните от ЕС, които се грижат индивидуално, а не синхронизирано, за своята сигурност. 

Ако първият сценарий предполага участие на доброволна основа, без обвързаност - политическа или юридическа, то във втория имаме вече солидарно и съвместно възприемане на заплахите и подходите към тях, заяви бившият военен министър Ангел Найденов. Той уточни:

"Във втория сценарий вече имаме синхронизиране на отбранителното планиране, реализация на общи програми, вкл. за общи отбранителни способности. При този сценарий имаме много по-голяма роля на ЕС по отношение на вътрешната сигурност. Способности, които се развиват срещу заплахи като тероризъм, кибер атаки, хибридни заплахи".   

"ЕС като цяло е на второ място по разходи на отбрана в света - 200-300 милиарда годишно, след САЩ. Това обаче не удовлетворява изискванията на европейското население.  Виждаме как европейските страни отделят най-много след САЩ като ресурс за отбрана, но не получават съответната сигурност", подчерта Димитър Гърдев, като посочи и съответните примери.

"Никой не е очаквал, че в центъра на европейските столици - Париж, Брюксел, че страните-основателки на ЕС, ще бъдат подложени на такъв жесток тероризъм, на бомбени атаки, на нападения с огнестрелно оръжие. Това е наш, европейски дебат. И България трябва да участва в него. Защото нашите граждани загиват - 400% е увеличаването на терористичните атаки в Европа за 2 години. Ето в Сирия не участва НАТО, участват различни държави - Русия, Иран, Турция. Всеки гледа как на най-болезненото си място да си гарантира сигурност. А къде е ЕС там?

Друг един регион - Северна Африка, откъдето идва и ще продължава да пристига огромен поток от бежанци. Ако не осигурим брега на Северна Африка, за да бъде прекратена тази търговия, Европа ще продължи да бъде уязвима в това отношение. И това засяга пряко всички нас като европейци. Така че пари има - Европа е на второ място в света, и трябва да бъдат ефективно управлявани тези ресурси", коментира Гърдев. 

Експертът по сигурността Славчо Велков заяви, че въпросът няма да може да решаваме ад хок, а трябва първо да отговорим на изискванията на първия сценарий и да имаме достатъчна възможност да защитаваме националната си сигурност и след това да отиваме в каквито и да е сценарии. Защото никой няма да преговаря с нас, ако ние не сме достатъчно способни на такива сценарии. 
Той допълни, че не бива да разсъждаваме кой сценарий е най-благоприятен за нашата страна, тъй като очевидно сценарият на споделената сигурност изисква определено ниво на оперативни способности не само на въоръжените сили, а на сектора „Сигурност“.

За съжаление нашата страна е невъзможно да скочи във втори или трети сценарии без да е изпълнила онези изисквания, каза Велков. 

Васил Михайлов, народен представител от 36-то и 37-то НС, бе на мнение, че принципите на военното дело не предполагат отделна отбрана, която видите ли да се интегрира в една друга система за отбрана. "Това е обречено на неуспех, това е колосална загуба на време. Аз мисля, че е по-добре да се съсредоточим ние като държава в ангажиментите си, свързани в НАТО, вместо да се разсейваме с идеи, които имат ефимерен и нерелизуем характер", каза Михайлов.

Ангел Найденов му опонира, че НАТО и съвместната отговорност на ЕС в отбраната не бива да бъдат приемани като контрапункт. 

Ген. Константин Попов, председател на Комисията по отбрана в 44-то НС, заяви, че трябва да се съсредоточим първо какви приоритети ние разработваме по време на нашето председателство и второ как да бъдем активен посредник и активен брокер, за да можем да постигнем резултати и за ЕС и за Балканите.

"Не може да има и при отбраната две скорости, трябва да има действително защитни механизми за държави като България. На второ място да има защитни механизми за малкия и средния бизнес. Много важно е да изработим наша вътрешна политика, за да можем ние наистина да изграждаме административен капацитет и за частния и за държавния бизнес. Във Военна академия трябва да се изучава как се подготвя за проекти, как се участва", каза ген. Попов.

Йордан Божилов от Софийски форум за сигурност, заяви, че  по време на нашето председателство ще започнат дебатите как ще изглежда европейската отбрана и към какво ще се стремим, ще се дискутират основните документи, които ще регулират тези дейности. Много трудно ще ни бъде да настояваме за нови европейски способности при положение, че ние самите не изграждаме. Необходимо е да се преосмисли сътрудничеството между държавата, научните среди и бизнеса, посочи той.