Майка е на две деца - момиче и момче, които отглежда сама. Името й се прочу през 2014 г, когато жената обяви, че е жертва на психически тормоз от страна на бащата на момченцето си - българин. Отношенията между двамата бяха стигнали до там, че малкият Влади бе влязъл в графата "дете под риск" на социалните служби. Розита Матола трябваше да води битка за детето си, докато баща му я напада.

По време на делата за родителските права над детето, се разбра, че част от претенциите на отсрещната страна опират и до собствеността на апартамент в София, дарен на малкия от баба му и дядо му по бащина линия. Розита бе готова да се откаже от имота, само и само малкият Влади да остане при нея. В съда бащата на детето претендираше, че майката има неизплатени кредити в банки и че той е по-надеждният във финансово отношение родител. С днешна дата обаче се оказва, че от 2013-а година насам, до ден-днешен, след като е осъден на издръжка, не е плащал нищо и сумата е набъбнала на към 10 000 лева. Предстои ново дело.

Днес, от дистанцията на времето, на Розита й е трудно да се връща към най-тежкия период от живота си, когато едновременно е трябвало да отблъсква атаките на тормозителя си, да спаси сина си си и да оцелее финансово, за да може да отглежда съвсем сама двете си деца. Розита е категорична, че насилието - физическо, психическо, не спира с бягството от дома, където си бил тормозен, а продължава и нататък - в сблъсъка с държавните институции, с бездушни чиновници и "буквоеди в съдийска тога".

Казусът е бил прост - синът й Влади е бил изоставен от баща си още когато е бебе на 7 месеца. Мъжът ги оставя и заминава за Германия. По думите на Розита е имал и криминални прояви. Тя остава да се грижи сама за децата си. На всичкото отгоре, малкият развива астма. "Всеки ден умираш, а трябва да "възкръснеш", за да продължиш!..", разказва Розита Матола. Преминава през всички кръгове на ада, когато една съдийка в първоинстанционния съд решава казуса в полза на бащата. Тогава кръстницата на детето гневно отвръща на на съдийското решение с публичното изявление: "Не мога да повярвам, че съдът присъди родителските права на един човек, който не притежава никакви морални качества! Не искам дори да си представя, че Влади ще трябва да живее на един етаж с наркомани, с любовницата на баща си и 10-годишния й син, а в същата къща има и психично болен човек!”.

Година по-късно, делото е решено в полза на майката Розита, но някой запитва ли се какво й е коствала тази цяла календарна година?!? "Онази съдийка, която така бездушно хвърли съдбата на детето ми на произвола, казва Розита, сега била в майчинство. Не й мисля злото, само се моля на Бог да я накара да се замисли, какво направи като ме лиши от детето ми и го даде на един безотговорен човек?!? Едно ще ви кажа: Ако след като си бил жертва на насилие, и все пак имаш някакъв шанс да се спасиш, да избягаш, то срещу насилието, облечено в съдийска тога, няма какво да направиш - безсилен си, защото то претендира за "законност", или поне формално се позовава на закона с някакви си там измислени "мотиви". Аз не разбирам законите, които могат да отделят едно дете от една майка, която се бори като тигрица за него. Така им казах един ден и на социалните. Нахлух при тия бездушни чиновници и им креснах в лицето: "Вие виждали ли сте какво значи разярена майка-африканка?! Ей-сега ще разберете!" - Понякога човек от безсилие, и когато съзнава колко несправедливо е всичко срещу него, изпада в подобни умопомрачителни моменти, в които е способен да направи и нещо по-непремерено от това!.. Да дойде сега в съда на делото за издръжката, онази съдийка и да даде отговор ,защо "богатият" родител, на когото тя присъди Влади, не си плаща издръжката от 150 лева, която му присъдиха на втора инстанция! Междувпрочем, тя е същата, която присъди онова момиченце от жк "Дружба" - Алекс, не на баба й по майчина линия, а на майката на бащата-убиец!.. Нека хората си направят изводите, защото магистратите са недосегаеми. А много често самият живот ги опровергава така, че заслужават "сопата" да се обърне срещу тях.

Навремето, докъде ли не стигнах, за да си защитя правата на майка!.. Моят случай бе представен дори на Кръгла маса в парламента. Беше един от 105-те случая на драстична злоупотреба с родителски права на социалните и първоинстанционния съд. До второто решение на СГС, трябваше с децата ми да живеем в страх и ужас цяла една година. Знаете ли колко безсънни нощи съм изкарала и как съм се крила от децата да не забележат, че плача - да не ги плаша с моите страхове!...

На първа инстанция бащата на Влади спечели делото, благодарение на фалшив социален доклад. Хубаво, спечелих после, но и сега тормозът е всеки път, когато детето, по силата на закона, трябва да преспива в къщата на баща си. Длъжен си да спазваш закона, а сърцето ти трепери. В такива нощи всичко ти минава пак като на филмова лента: как "услужливи" социални работнички помагаха на "таткото" да ме изкара неблагонадежден родител; как една социална от Костинброд един път му беше дала на ръка социалния доклад, като вътре го беше описала с качества, каквито той не притежава, само и само той да ми отнеме детето; как и втори път същата социална служителка се яви в съда, без да е призована, като отново предложи услугите си в негова полза. Тази жена положи всички усилия да го представи като "света вода ненапита". Адвокатката му пък се оказа съпруга на прокурор и това, според мен, също подейства убедително на първоинстанционния съд да вземе "онова" решение. По онова време не ядях, не спях - станах сянка, а трябваше да се преструвам и да изглеждам силна в очите на децата си, за да не ги плаша с моето чувство за несигурност. А пък, в крайна сметка, колкото и да си силен по характер, човек си!.. И знаете ли кое е най-парадоксалното - че си жертва, а институциите продължават да те мачкат по не по-малко жесток начин от онзи, който те е докарал до положението на жертва!..Вместо да те защитят, те нападат и застават на негова страна!...И ти се чудиш, защо така?! Защо ти се случва всичко това, при положение, че искаш нещо толкова просто - да те оставят на мира и да ти позволят да живееш спокойно с децата си?!? А те буквално се държат с теб така, като че ли си им направил нещо лошо на тях лично и ти говорят за някакъв "обществен интерес"!...Това е толкова фалшиво, така несправедливо, че човек трябва да го изпита, за да го разбере!...Както сте научили, отказах се и от въпросния апартамент-дарение на Влади от родителите на баща му. Никога не съм ламтяла за имоти, а за едно обикновено човешко щастие! Стъпих си на краката, но минах през всички трънливи пътеки, докато се борех с връхлитащите ме отвсякъде беди. И затова ви казвам: Насилието не свършва с бягството от насилника, то продължава в държавните институции, в съда!", каза Розита Матола пред репортер на Дир.бг.