Тогава тя става и третият премиер - дама в света – след Сиримаво Бандаранайке в Цейлон и Индира Ганди в Индия.

Дир.бг припомня историята на една от най-запомнящите се жени политици.

Голда Меир е родена с името Голда Мабовиц на 3 май 1898 г. в Киев - тогава още част от Руската империя, в обособената антисемитска зона. В съзнанието завинаги остават спомените за глада и болестите, от които често страда семейството й, пет от децата в което умират малки.

Когато е едва 8-годишна останалите членове на фамилията емигрират в Милуоки, САЩ. Там баща ѝ работи като дърводелец, а майка ѝ отваря бакалия. След като завършва образованието си, Голда влиза в Младежкото ционистко движение и още на 19-годишна възраст се омъжва за Морис Майерсън. Няколко години по-късно - през 1921 г., двамата заминават в Палестина, където живеят в кибуц, чиято задача е да подготви създаването на държавата Израел.

Голда обикаля богатите евреи в САЩ, за да събира средства за младата държава и именно тя по-късно става един от 24-те души, подписали Декларацията за създаването на Израел на 14 май 1948 г.

Междувременно, когато е 28-годишна, Голда Майерсън се разделя със съпруга си. Двамата така и не се развеждат и се грижат за двете си деца – Менахем и Сара, но тя се отдава на политиката.

Първо е посланик в Съветския съюз, а по-късно става министър на труда и министър на външните работи. Избира фамилията Меир, когато тогавашният премиерът Моше Шарит нарежда всички членове на правителството да са с еврейски имена. На иврит Меир означава "даваща светлина“.

От 1969 г. до юни 1974 г. тя е министър-председател на Израел. Въпреки че е болна от лимфома скрива от всички и ръководи държавата така, че за нея казват, че е единственият мъж в кабинета.

Тя се справя мъжки и с едно от най-големите изпитания по време на управлението си - терористичното покушение над израелските спортисти на Летните олимпийски игри в Мюнхен на 5 септември 1972 г.  Тогава палестинската паравоенна организация „Черният септември“ взима 11 еврейски състезатели за заложници, двама от които убива. За да бъдат пуснати останалите, те искат освобождаването на 200 палестински затворници в Израел.

Меир отказва да изпълни условията, ръководейки се от принципа да не се водят преговори с терористи. Последвалата акция на германската полиция обаче се проваля и всички заложници загиват. Петима от терористите също са убити, а трима са арестувани.

След трагедията премиерът и Съветът по отбрана на Израел възлагат на Мосад да приложи старозаветния закон: „Око за око, зъб за зъб“ и започва операция "Божи гняв", която има за цел да ликвидира всички замесени в терористичната атака. В продължение на 19 години виновните са убити, с изключение на един, който успява да оцелее.

По време на мандата на Меир се случва още едно ключово събитие - на 6 октомври 1973 г. Египет и Сирия нападат Израел. Ударът става известен като Войната от Йом Кипур. Държавата е атакувана едновременно на два фронта със съветски крилати ракети земя-въздух. Те поразяват израелската авиация, която претърпява огромни щети. Меир забранява полетите на самолетите, а сухопътните войски на двете арабски държави нахлуват.

Тогава обаче израелската авиация открива недостатък на ракетите на противника – те са с неподвижна глава. Така започва да ги унищожава. На земята израелските танкове удържат някои победи благодарение на авиацията. Армията съумява да се прегрупира и отблъсква част от арабските сили.

След края на войната правителството на Меир е дестабилизирано от противоречия в управляващата коалиция и от обвиненията в лоша подготовка и грешки. На 11 април 1974 г. тя подава оставка и на 3 юни за премиер е избран Ицхак Рабин.

Вече 80-годишна, Голда Меир умира на 8 декември 1978 г. от рак. Преди да почине, тя издава автобиографичната книга „Голда Меир. Моят живот“.





Възходът и падението на Желязната лейди >>