Според тях не е необходимо зараждането на живот да става върху твърда повърхност и на подобна на Земята планета.

„Още през 1976 Карл Сейгън предполага, че в горните слоеве на атмосферата на газови гиганти може да съществуват организми „платна“ и „въздушни торбички“, които получават енергия от слънцето, плават на потоци и идват от дълбините на небесното тяло“, казва Джак Йейтс от Единбургския университет в Шотландия, цитиран от РИА Новости и БГНЕС.

Кафявите джуджета, открити за първи път през 1995 г., са наричани от астрономите преходни обекти между звезда и планета.

Масата на тези звезди (между 1% и 8% от масата на Слънцето) е прекалено малка за появата на стабилна термоядрена реакция в ядрата им - този процес продължава няколко десетки милиона години. След приключването му кафявите джуджета продължават да излъчват много слаба светлина поради топлината, образувала се при освобождаването на гравитационна енергия в процеса на тяхното бавно свиване. Въпреки това тези обекти постепенно се свиват и угасват.

Температурата на повърхността им е относително ниска и се колебае в границите между 800 и 2500 градуса по Целзий, а дори и във фазата им на термоядрен синтез, те имат ниска светимост в лилаво-червен цвят. Знае се, че някои кафяви джуджета имат много мощни и ярки полярни сияния.

Как изглеждат кафявите джуджета >> >> >>

През последните години изследователи откриват редица необичайни характеристики на този вид небесни тела – наличие на сезони, облаци от вода и минерали, както и други свойства, които карат астрономите да мислят, че те представляват по-скоро големи планети, а не звезди.

Една от причините за необичайното заключение на британските учени е, че през 2013 г. са попаднали на необичайно хладното кафяво джудже WISE 0855 с температура между 400 и 500 градуса по Целзий в съзвездието Хидра, което е имало редица планетни, а не звездни, свойства. В същото време след направени анализи е било установено, че небесното тяло съдържа всички „елементи на живота“ без фосфор – кислород, водород, въглерод, азот.

Това навело Йейтс и колегите му на мисълта, че подобни звезди може да са дом на живот като този, описан от Карл Сейгън. За да проверят хипотезата си британците са използвали същите уравнения, с която известният американски учен е доказал своята теза преди 40 години.

Учените са се интересували от това какви максимални и минимални размери биха могли подобни живи организми да достигнат в звездна атмосфера, така че да не „потънат“ в по-долните слоеве или да не бъдат отнесени в открития Космос.

Техните изчисления са показали, че дори при пълно отсъствие на въздушен поток кафявите джуджета биха могли да поддържат микробни организми с размери около 10 пъти по-малки от тези на типичната земна бактерия.

Ако в атмосферата на кафявите джуджета има силни въздушни потоци като тези на Юпитер и Сатурн, то в тях могат да съществуват и много по-големи същества.

Предполагаемо НЛО се "храни" от Слънцето >> >> >>