1
Руското торпедо "Шквал" дебютира преди точно 40 години, но оръжието все още е обвито в мистерии. Какво знаем за него?
През 1977 г. руските Военноморски сили приемат на въоръжение торпедо, което може да се движи под водата със скорост от 200 възела или 370 км/ч. "Шквал" – оръжието, което все още е обгърнато в мистерия, привлече общественото внимание около шпионски скандал през 2000 година, предава Russia Beyond.

Въпреки технологичните пробиви в конвенционалните начини за водене на война, през втората половина на XX в. нападенията с торпедa от подводници продължават да са заплаха за корабите и техните екипажи.

Подводниците, които все още масово са въоръжени с торпеда, трябва да навлязат в обсега на нападение незабелязано – както е било винаги. И все пак новите противоподводни и противоторпедни способности позволяват на вражеските кораби и подводници да се справят със заплахите много по-ефективно отпреди.

Вижте как изглежда "Шквал" >> >> >>


Тъй като съветските подводници от 1960-те и 1970-те отстъпват по ниво на шума на американските модели, инженерите в Москва се насочват към едно революционно ново оръжие, с което да изравнят баланса. "Шквал", разработван в продължение на цяло десетилетие, най-накрая е приет на служба през 1977 година.

С все още ненадминатата си скорост от 200 възела, "Шквал" е два пъти по-бърз от традиционните торпеда, които все още са основното подводно въоръжение на редица световни флотове.

Това предимство в скоростта се постига с ракетен двигател и суперкавитация – обтекател на носа на торпедото образува газов балон около цялата му повърхност при висока скорост на движение, с което се понижава триенето във водата.

След като торпедото се изстрелва от тръбата, предварително програмираният му автопилот използва ракета на твърдо гориво, за да зададе конкретната траектория и дълбочина по време на ускорението, за да се образува газовия мехур. Когато свърши горивото на стартовия ускорител, задната част на торпедото се изхвърля, а основният двигател, задвижван с хидрореагиращо литиево базирано гориво се врязва.

След това морската вода влиза в носа през дупка, което позволява на торпедото да се движи с максимална скорост в продължение на 15 км, като само върхът му е в контакт с водата.

Въпреки че суперкавитацията изключва ефективното използване на насочваща система върху оръжието, този недостатък се компенсира от взривната му мощ: с тротилов еквивалент на 150-килотонен ядрен взрив, което гарантира унищожаването на всяка вражеска подводница или кораб в радиус от 1 км.

533-милиметровият "Шквал", носен от повечето съветски ядрени подводници, се смята за еднакво ефективен както при офанзива, така и при дефанзива, в случай на вражеска атака с подводници.

"Шквал" може да се движи със скорост 6 км/минута и бързо да обърка плановете на нападателя: въпреки че американските подводници могат незабелязано да се приближават и да нанасят първия удар, високоскоростното торпедо може да бъде изстреляно още преди врагът да тръгне да бяга и да нанесе съкрушителен контраудар.

Това уникално оръжие позволява на съветските военноморски сили да компенсират недостатъците си по отношение на тяхната незабележимост до 1980-те, когато този недостатък е елиминиран.

"Шквал" попадна в центъра на международното внимание заради случай с шпионаж през 2000 г., когато бившият американски офицер от флота Едмънд Поуп бе осъден в Русия за получаване на секретна информация за оръжието.

Днес "Шквал" все още е класифицирано руско оръжие и до момента няма модел, който да го превъзхожда.  Сподели

ЛАЙФ Анна Семенович: Гърдите ми в Русия са над всичко
Руската фигуристкa, актриса и тв водеща Анна Семенович сподели в Instagram свои снимки като студентка и разказа под тях за прочутите си гърди.
За пръв път транссексуален се снима за Playboy Секси англичанката, която превзе Боливуд