Роскосмос се похвали с по-малко от 5% аварии | IT.dir.bg

17-11-2017 20-11-2018
Роскосмос се похвали с по-малко от 5% аварии
БТА

Роскосмос се похвали с по-малко от 5% аварии

През 2017 г. Роскосмос успя да намали процента на аварийните пускове на ракети до под 5%.

50 278
Показателят на аварийните изстрелвания на ракети от Роскосмос през 2017 г. е по-малък от 5%, сочи доклад на държавната руска компания за дейността й през миналата година, предава technews.bg.

През 2017 г. компанията е направила 20 успешни изстрелвания на ракети за нуждите на държавни и частни клиенти от площадките в Байконур, Плесецк и Гвианския космически център край гр. Куру, Франция.

Показателят на аварийност за годината е само 4,8%, което е с 0,2% по-малко, в сравнение с 2016 г. и с 2,1% по-малко отколкото през 2015 г. Като главен неуспех се посочва проваленият старт, при който бяха загубени спътниците „Метеор-М” № 2-1 и 18 по-малки апарата.

Роскосмос е изпълнила седем пуска по програмата на Международната космическа станция (МКС) – четири на транспортни пилотируеми кораби „Съюз МС” и три на транспортни товарни кораби „Прогрес МС”. До 2024 г. в орбита ще бъдат проведени не по-малко от 290 научни експеримента, като 90 от тях вече са изпълнени, други 78 са в процес на реализация, а останалите 122 се подготвят.

През 2017 г. е постигнат руски рекорд по едновременно пускане на 73 космически апарата с доставки на три различни орбити – това стана от космодрума Байконур с използване на ракета-носител „Съюз-2.1а” с ускоряващ блок „Фрегат”, която изведе в орбита спътник „Канопус-В-ИК” и 72 малки апарата.

Роскосмос разшири партньорството си с Европейската космическа агенция (ESA). Двете агенции започнаха през миналата година реализацията на втория етап от съвместния проект „ЕкзоМарс” за изследване на Червената планета.

В допълнение, Роскосмос подписа с НАСА меморандум за сътрудничество в областта на изследванията и усвояването на далечния космос. Потвърдено е намерението за използване на МКС като основа за продължаване на изследванията на космоса и взаимодействие в рамките на международната лунна програма – по-конкретно, създаване на окололунна платформа Deep Space Gateway (DSG), уеднаквяване на стандартите, научни мисии в окололунна орбита и на повърхността на Луната.
Роскосмос се похвали с по-малко от 5% аварии

Роскосмос се похвали с по-малко от 5% аварии

През 2017 г. Роскосмос успя да намали процента на аварийните пускове на ракети до под 5%.

50 278 БТА
Показателят на аварийните изстрелвания на ракети от Роскосмос през 2017 г. е по-малък от 5%, сочи доклад на държавната руска компания за дейността й през миналата година, предава technews.bg.

През 2017 г. компанията е направила 20 успешни изстрелвания на ракети за нуждите на държавни и частни клиенти от площадките в Байконур, Плесецк и Гвианския космически център край гр. Куру, Франция.

Показателят на аварийност за годината е само 4,8%, което е с 0,2% по-малко, в сравнение с 2016 г. и с 2,1% по-малко отколкото през 2015 г. Като главен неуспех се посочва проваленият старт, при който бяха загубени спътниците „Метеор-М” № 2-1 и 18 по-малки апарата.

Роскосмос е изпълнила седем пуска по програмата на Международната космическа станция (МКС) – четири на транспортни пилотируеми кораби „Съюз МС” и три на транспортни товарни кораби „Прогрес МС”. До 2024 г. в орбита ще бъдат проведени не по-малко от 290 научни експеримента, като 90 от тях вече са изпълнени, други 78 са в процес на реализация, а останалите 122 се подготвят.

През 2017 г. е постигнат руски рекорд по едновременно пускане на 73 космически апарата с доставки на три различни орбити – това стана от космодрума Байконур с използване на ракета-носител „Съюз-2.1а” с ускоряващ блок „Фрегат”, която изведе в орбита спътник „Канопус-В-ИК” и 72 малки апарата.

Роскосмос разшири партньорството си с Европейската космическа агенция (ESA). Двете агенции започнаха през миналата година реализацията на втория етап от съвместния проект „ЕкзоМарс” за изследване на Червената планета.

В допълнение, Роскосмос подписа с НАСА меморандум за сътрудничество в областта на изследванията и усвояването на далечния космос. Потвърдено е намерението за използване на МКС като основа за продължаване на изследванията на космоса и взаимодействие в рамките на международната лунна програма – по-конкретно, създаване на окололунна платформа Deep Space Gateway (DSG), уеднаквяване на стандартите, научни мисии в окололунна орбита и на повърхността на Луната.