Какво знаем за ”Терра-3”
В средата на 60-те години на миналия век започват експерименти с лазерно оръжие. В резултат се ражда секретният център "Терра-3". Ето какво знаем за него.
54
528
Днес лазерният комплекс е отдавна напуснат, в резултат на което се е превърнал в свободно достъпно поле, осеяно с бетонни руини.
Преди няколко десетилетия обаче съдбата на този тестови център е съвсем различна. В началото на 60-те години различни съветски учени започнали да теоретизират и да работят върху идеята лазерите да се използват като защитно средство против балистични ракети.
Вижте как изглежда "Терра-3" днес >> >> >>
Така в се ражда и тестовият център "Терра-3". Изградени са комплекси от бетонни бункери и хангари, в които лазерното оръжие трябва да се сглобява, съхранява и тества.
През 1972 година обаче е подписан договорът против балистичната защита, и работата в "Терра-3" спира... поне официално. Неофициално се разработват нови дизайни на по-компактни лазерни установки, които могат да се монтират на самолет.
Типично за СССР секретността е толкова висока, че дори персоналът работещ в тестовия център не винаги е уведомен какво точно се случва.
Така "Терра-3" се оказва замесена и в една доста голяма конспирация. ЦРУ започва да твърди, че Съветския съюз е създал свръхмощни лазерни системи, с които заплашва ядрения баланс. В началото на 80-те Рейгън започва програмата "Междузвездни Войни", като целта е САЩ да се сдобие с мощни лазери, които да неутрализират съветския ядрен арсенал.
Това хвърля ръководството на СССР в голяма паника, а заради недостатъчното информация, идваща от "Терра-3", те не могат да направят реална преценка на ситуацията.
През 1986 избухва совалката "Чалънджър", а в американските медии се появява информацията, че тя е свалена от съветски лазер, намиращ се в митичната "Терра-3".
Макар експертите, включително и ЦРУ, да отхвърлят тази информация, тя продължава да се разпространява може би нарочно и задълбочава допълнително притесненията, относно съветското "лазерно надмощие", а това помага за развитието на американската лазерна програма.
В същото време в Съветския съюз текат слухове, че "Терра-3" е участвал в свалянето на НЛО и едва ли не се е превърнала в еквивалент на американската "Зона-51".
В началото на юли 1989 е организирано американско посещение в "Терра-3", оказва се, че лазерите намиращи се там са 1000 пъти по-малко мощни от съществуващото по това време американско лазерно оръжие MIRACL.
Разсекретени доклади показват, че руснаците имали проблем не само с мощността на лазера но и със системата за следене на ракетите.
Естествено има и хора, които смятат, че целия комплекс "Терра-3" е служел за заблуда и руснаците наистина разполагат с лазерно супероръжие.
След разпада на СССР, комплексът се оказва на територията на Казахстан. Той е евакуиран, оборудването е изнесено, някои от помещенията са напълнени с бетон и запечатани, а мащабната конструкция на други продължава да изпъква със сивия си цвят сред жълто-оранжевата пустия.
Интересно е обаче, че през 2012 година Русия рестартира разработката на лазерно оръжие, като според анализаторите новите проучвания почиват изцяло на достиженията, постигнати в "Терра-3".
Преди няколко десетилетия обаче съдбата на този тестови център е съвсем различна. В началото на 60-те години различни съветски учени започнали да теоретизират и да работят върху идеята лазерите да се използват като защитно средство против балистични ракети.
Вижте как изглежда "Терра-3" днес >> >> >>
Така в се ражда и тестовият център "Терра-3". Изградени са комплекси от бетонни бункери и хангари, в които лазерното оръжие трябва да се сглобява, съхранява и тества.
През 1972 година обаче е подписан договорът против балистичната защита, и работата в "Терра-3" спира... поне официално. Неофициално се разработват нови дизайни на по-компактни лазерни установки, които могат да се монтират на самолет.
Типично за СССР секретността е толкова висока, че дори персоналът работещ в тестовия център не винаги е уведомен какво точно се случва.
Така "Терра-3" се оказва замесена и в една доста голяма конспирация. ЦРУ започва да твърди, че Съветския съюз е създал свръхмощни лазерни системи, с които заплашва ядрения баланс. В началото на 80-те Рейгън започва програмата "Междузвездни Войни", като целта е САЩ да се сдобие с мощни лазери, които да неутрализират съветския ядрен арсенал.
Това хвърля ръководството на СССР в голяма паника, а заради недостатъчното информация, идваща от "Терра-3", те не могат да направят реална преценка на ситуацията.
През 1986 избухва совалката "Чалънджър", а в американските медии се появява информацията, че тя е свалена от съветски лазер, намиращ се в митичната "Терра-3".
Макар експертите, включително и ЦРУ, да отхвърлят тази информация, тя продължава да се разпространява може би нарочно и задълбочава допълнително притесненията, относно съветското "лазерно надмощие", а това помага за развитието на американската лазерна програма.
В същото време в Съветския съюз текат слухове, че "Терра-3" е участвал в свалянето на НЛО и едва ли не се е превърнала в еквивалент на американската "Зона-51".
В началото на юли 1989 е организирано американско посещение в "Терра-3", оказва се, че лазерите намиращи се там са 1000 пъти по-малко мощни от съществуващото по това време американско лазерно оръжие MIRACL.
Разсекретени доклади показват, че руснаците имали проблем не само с мощността на лазера но и със системата за следене на ракетите.
Естествено има и хора, които смятат, че целия комплекс "Терра-3" е служел за заблуда и руснаците наистина разполагат с лазерно супероръжие.
След разпада на СССР, комплексът се оказва на територията на Казахстан. Той е евакуиран, оборудването е изнесено, някои от помещенията са напълнени с бетон и запечатани, а мащабната конструкция на други продължава да изпъква със сивия си цвят сред жълто-оранжевата пустия.
Интересно е обаче, че през 2012 година Русия рестартира разработката на лазерно оръжие, като според анализаторите новите проучвания почиват изцяло на достиженията, постигнати в "Терра-3".