В края на 50-те британците започнали да търсят нови начини да затвърдят своето доста силно тогава военно-стратегическо положение.

Един от най-успешните им самолети бил Canberra - бомбардировач, продаден на Франция, Австралия, Западна Германия и на САЩ, където се сглобявал по лиценз и се превърнал в B-57 Canberra.

Съветските ПВО системи обаче ставали все по-мощни и се оказало, че Canberra може да е лесна плячка за тях. Затова британците решили да създадат негов свръхзвуков наследник - тактически бомбардировач, който да може да се движи със скоростта на звука дори и много ниско до земята (нещо почти невъзможно по онова време). На нормални височини, скоростта на самолета щяла да е над 2000 км/ч.

Тактическият бомбардировач щял да бъде въоръжен с тактическа атомна бомба, с мощност от 15 килотона (малко по-мощна от бомбата, пусната над Хирошима).

Проекта вървял добре, въпреки огромната бюрокрация, която англичаните успели да създадат около него. Така се родил TSR-2 - най-способният за времето си самолет.

Вижте как изглеждал TSR-2 >> >> >>


Ако проектът е продължил да се развива, еволюцията му най-вероятно е щяла да го превърне не само в разузнавателен и тактически бомбардировач, но може би и в прихващач. Продажбите най-вероятно биха били огромни, заради качеството и характеристиките на машината.

Но всичко това не се случило, защото започнали политическите игри и интриги.

Първо, проектът струвал доста пари на британското военен бюджет. От това бил доста недоволен флота, защото тези пари можели да отидат при него - за разработката на подводници, ракети и дори самолети.

Всъщност флотът разполагал със собствен самолет, можещ да носи ядрени бомби - Blackburn Buccaneer, но характеристиките му въобще не били впечатляващи, а максималната му скорост била по-малка от тази на звука.

Въпреки това, висшите адмирали не пропускали възможността да се опитват да настройват бъдещите клиенти на TSR-2 против него. Най-известен е случая с Австралия, която щяла да купува от бъдещия самолет, но интригите на британския флот провалили това.

В проекта се намесили и политиците. През 1965 лейбъристкото правителство на Великобритания спряло проекта, поради неговата голяма цена. Но историята не свършила тук.

Правителството решило да закупи 110 броя от все още ненаправения американския F-111К, който щял да бъде конкурент на бъдещия британски самолет. Не само това, но политиците наредили всички съществуващи самолети, прототипи, макети и планове на TSR-2 да бъдат унищожени.

Спекулира се, че по този начин британците желаели да се подмажат на американците, за да могат да получат изгоден заем от Международния валутен фонд.

Унищожението на всички налични прототипи и планове навява и друга мисъл - над британците е бил оказан натиск да не създават самолет, който е щял да бъде по-добър от американския F-111. Няколко години след отказа от създаването на TSR-2, британската авиационна индустрия започнала да издъхва, за да се реформира като пан-европейски консорциум, с участието на Франция и Германия.

Британците трябвало да финансират разработката на F-111К, но скоро се оказало, че цената на проекта ще надхвърли тази на TSR-2. Лондон се отказал от този вариант и останал без желания свръхзвуков тактически бомбардировач.

Историята на TSR-2 е свързана с огромно количество политически натиск, оказан върху вече бившата империя, която просто не трябвало да създава толкова добър свръхзвуков самолет. Макар финансовата част да не е за пренебрегване, в бъдеще е можело да се реализират дори печалби.

"Всички съвременни самолети имат четири измерения: размах на крилата, широчина, височина и политика. TSR-2 бе перфектен само в първите три", заявява сър Сидни Кам, един от най-прочутите авиоконструктури на Великобритания.