Учените предполагат, че инфекциозните агенти са допринесли за появата на хистони - белтъци, които участват в опаковането на ДНК и регулират активността на гените, в клетките. Това защитило жизненоважна генетична информация и в резултат се появили многоклетъчни, сред които и човекът, съобщава Лента, цитирана от БТА.

Прокариотите не притежават определени хистони, обозначени като Н2А, Н2В, Н3 и Н4. Тези съединения се срещат в клетките на еукариотни организми и участват в образуването на нуклеозоми - частици, около които се увива ДНК. У вирусите хистоните обаче образували белтъци, съставени от две по-прости молекули.

Учените предполагат, че Marseilleviridae може да са източник на гени, които кодират хистони за много други организми. Според учените най-вероятен е следният сценарий - вируси заразили протоеукариотни организми, разменили с тях генетичен материал и от него се получили хистонни гени. Впоследствие Marseilleviridae заразили други клетки, като разпространили в тях заимстваната по-рано ДНК.

Резултатите от изследването са качени на сайта Phys.org.