Според най-разпространената досега теория Луната се е образувала от удар на космически обект с размера на Марс в Земята преди около 4,5 милиарда години. Отхвръкналите отломки с времето се събрали и оформили естествения спътник на планетата ни, съобщава в. "Индипендънт".

Получаването на достатъчно маса на орбита при такъв сценарий обаче е много трудно, твърдят учените от Харвардския университет. За такъв ефект е необходим удар под конкретен ъгъл и точно определен размер на космическото тяло. Дори тогава моделът не винаги се получава.

При новата теория не е необходим точен удар. Тя залага на синестия - нов вид планетарен обект, предложен от Саймън Лок и Сара Стюарт през 2017 г. Тези обекти се образуват, когато сблъсък между големи астрономически тела води до въртяща се маса от разтопена и вапоризирана скала.

Новата теория също започва със сблъсък, но при нея Луната не се е оформила от отчупило се от Земята парче. Вместо това се е получила синестия - за няколко десетилетия се е образувало "семе" или малко количество течна скала в центъра на пръстеновидна структура. С охлаждането вапоризираната скала в пръстена се кондензирала и наслагала върху семето.

С времето синестията се свила и от парите се появили Земята и Луната. Това се е случило сравнително бързо - за няколкостотин години.

"Новата теория обяснява някои характеристики, които са несъвместими със сегашната. Луната е химически почти същата като Земята, но с някои разлики. Това е първият модел, който съответства на лунния състав", казва проф. Сара Стюарт от университета на Калифорния в Дейвис.

Разликите в химическия състав на Луната - липсата на летливите елементи калий и мед могат да бъдат обяснени със силното налягане и висока температура в синестията.