Това сочат резултатите от изследване, цитирани от Франс прес и БТА. Те хвърлят нова светлина върху възможните причини за смущения в четенето, като например дислексия, заявиха авторите на изследването. То обхванало неграмотни млади жени от две села близо до Лакнау в северната част на Индия.

Първоначално участничките не можели да различат нито една дума, написана на деванагари - писмеността, използвана за няколко местни езика, включително хинди. Около две трети от участничките се научили да четат за 6 месеца, като достигнали нивото на четене на дете в подготвителен клас.

Мозъците им били изследвани със скенер преди и след експериментите, за да се изследва мозъчната дейност, като се открият промени в притока на кръв. Било констатирано усилване на връзката между две вътрешни мозъчни зони у участничките, които се научили да четат.

Това навежда на мисълта, че зрителната информация е филтрирана във вътрешен дял на мозъка, преди да сигне до зрителния кортекс.

"Обучението по четене влияе върху разклонения в мозъка, тъй като разпознаването на написани думи създава връзка между системата на зрението и на говора - поясни експертът по психолингвистика Фалк Хютиг от института "Макс Планк" в Германия. 

Досега се смяташе, че тези промени са свързани до голяма степен с кортекса, за който е известно, че се приспособява бързо към нови предизвикателства.

Оказа се, че обратно на досегашните предположения, обучението по четене води до реорганизация на мозъка, свързана с негови структури, разположени на по-голяма дълбочина, като например таламуса. Резултатите от изследването са публикувани в Science Advances.