Медиите денонощно ни срещат със съветите на специалисти по хранене. Естествено е да се запитаме защо преди подобна информация не беше толкова разпространена и не беше търсено мнението на нутрициолозите.

Как така изведнъж те са навсякъде и защо ни напомнят непрекъснато колко е важно да се храним здравословно?

Днес ще се опитаме да внесем поне малко яснота по този въпрос.

Науката за хранене  - нутрициология  - изучава ефектите от компонентите на храната върху метаболизма, здравето, живота и устойчивостта на човешкия и животински индивид към болести посредством химията, биохимията, физиката, физиологията, биологията и молекулярната биология, генетиката и психологията. Изучава и човешкото поведение при избора на храни, както и промяната в нуждата от храни през различните жизнени цикли в човешкия живот. 

Едни от най-престижните университети в света от дълги години предлагат тази дисциплина като елитарна и сравнително нова за нашето съвремие.

Нуждата от подобна наука се засилва все повече поради факта, че в последните 50 и повече години, индустрията налага нови методи на производство на храни, разработват се нови съставки и влиянието им върху здравето е с директен ефект върху хората.

Асортиментите на индустриално преработените храни и създаването на нови храни, в т.ч. и генно модифицирани, заедно с новите технологии, въздействат върху хранителния прием, статус и здраве. Това излиза извън обсега на научното поле на съвременната медицина, а резултатите върху здравето на хората, поради нововъведенията в хранителната индустрия, поставят задачи за решаване пред самата медицина.

В научните среди вече се заговори за инкорпорирането на нутрициологията в медицината, поради все по тясната връзка между двете науки. Появяват се нови направления в нутрициологията - нутригенетика и нутригеномика.

Съвременният живот е свързан с дисбалансирано хранене, свръхконсумация на високоенергийни храни и ниска физическа активност. Това, според медицината, създава условия за все по-чести прояви на болести като  наднормено тегло и затлъстяване, диабет, сърдечносъдови и мозъчносъдови заболявания, рак, остеопороза и др.

Хранителният прием, често лишен от необходимите дози микро и макронутриенти, води до хронични дефицити на хранителни вещества, до имунни нарушения и риск от инфекциозни заболявания.

Всичко това обяснява все по-засилващата популярност на нутрициологията и интересът към нея и нейните специалисти и изследвания. Известно е, че още бащата на медицината, Хипократ, живял 400 г преди Христа, е лекувал с храна и е следвал собствените си думи: „Нека храната бъде вашето лекарство“.

Според някои учени като Уолтър Гратцер науката за хранене води началото си от 6 век преди Христа като паралелно се е развила с останалите науки. 

Сериозни открития в нутрициологията се правят от 1900 г насам. Едно от тях е, когато Фредерик Хопкинс открива витамините, по-късно се откриват и есенциалните аминокиселини.

След Втората световна война катедрите по нутрициология в някои от най-престижните и известни световни университети затварят за кратко време, като Оксфордския университет например, след което с развиване на технологиите те отново заработват. Днес катедрите по нутрициология към престижни университети работят на пълни обороти - изследват, търсят и информират с цел превенция и здраве.

Приключилият през 2010 г. 12-годишен експеримент сред 74 000 души на университета в Харвард достига до извода, че повече плодове, зеленчуци, зърнени храни и риба намаляват риска от преждевременна смърт през следващия 12-годишен период.

Това е първото по рода си толкова мащабно изследване, което доказва, че здравословното хранене за поне 12 години (колкото е продължил екпериментът) намалява риска от смърт в резултат на сърдечносъдови усложнения за следващите 12 години.

Ръководителят на изследването проф. Франк Хю категорично заявява, че здравословния хранителен режим има продължителен позитивен ефект за здравето. 

Резултатите са изцяло заслуга на нутрициологията.