От друга страна, що се отнася до децата, предизвикателството е още по-голямо. Детският организъм се различава като нужди от този на големия и зрял човек, и е също толкова индидивидуален колкото на зрелия човек.

Има определени групи храни и хранителни вещества, които според специалистите, са абсолютно задължителни за децата. Всички знаем, че е много по-лесно да направим нездравословни избори на хранене отколкото здравословни: те са навсякъде около нас, леснодостъпни, евтини и не на последно място - децата просто ги обичат! Това спестява на родителите излишни разправии, разходи и усилия да се организира храненето. Специалистите и лекарите обаче предупреждават, че тези храни не са добър избор и разболяват децата в последствие.

Здравословният избор на хранене и стил предполага да се консумира храна, приготвена по максимално щадящ и семпъл начин, както и да се консумират храни в тяхната цялост, т.е. да се избират продукти от пълнозърнесто брашно, а не рафинирано или пък пълнозърнест ориз, а не бял и рафиниран, или чисто месо, а не смляно месо (кайма), съдържащо неясни примеси и т.н. Всъщност, хората са се хранили точно така в миналото, преди навлизането и развитието на индустриализираното земеделие и хранително-вкусовата промишленост. Това е донесло удобство и спестило време на домакинствата, но с това и влошаване в здравния статус на хората.

Днес се отчитат лошите ефекти от това, като резултатите засягат и децата. Един от най-плашещите примери е рязкото спадане на възрастовата граница на поява на диабет тип 2 у децата. Диабетът се проявява в две форми: тип 1 (нарича се още младежки/ювенилен диабет и се проявява у деца и юноши до 18-20 годишна възраст) и тип 2 - в миналото известен като старчески тип диабет, защото в 90 % от случаите се е отключвал при хора над 60 год. възраст, и по-рядко между 30 и 60 год. възраст. Случаи на деца, заболели от втори тип диабет не е имало. Днес, диабет тип 2 засяга децата още в ранна училищна възраст и това се дължи до голяма степен от начина на хранене. Това е само един от примерите, които лекарите дават като илюстрация на резултатите от лошото хранене при децата и консумирането на рафинирани и готови, пакетирани храни. Има пряка връзка със затлъстяването у децата и все по-честите случаи на деца с високо кръвно налягане.

Най-често специалистите в областта на храненето препоръчват да присъстват в менюто на децата и подрастващите храни, групирани в 5 хранителни групи. Те доставят необходимите хранителни елементи, енергия, минерали, витамини и разнообразие в храненето. Около някои от групите храни от години се водят дебати за и против консумацията им, като се отричат от определени стилове на хранене, и се препоръчват от други.

Детският организъм е различен по нужди от този на зрелия и крайности в храненето по-скоро биха навредили отколкото помогнали. Изследвания в това отношение показват, че както не е добре да се лиши организма на дете от прием на комплексни въглехидрати и варива като пълнозърнест ориз, леща, боб и други, така и от умерени количества чисто месо, риба и яйца. Ограниченията биха довели до дефицити в подрастващия организъм, точно както и прекомерните количества на прием от същите. Това е изключително важно да се осъзнае от родителите – количеството е от голямо значение. Ето и групите храни:

Млечни: От млечните храни най-силно се препоръчва киселото мляко. Около него споровете не са толкова ожесточени, поради факта, че то съдържа живи пробиотични култури. Те са безспорен помощник на храносмилането и стимулират имунната система. 

Проблемът е, че децата харесват готовите кисели млека – тип десерти, подсладени с много захар и пълни с изкуствени сгъстители, оцветители, подобрители и т.н. Те са вредни за здравето на децата и водят до точно обратните ефекти, които натуралното кисело мляко има. Алтернатива на готовите млечни десерти може да е натурално кисело мляко към което има добавени пресни плодове /разбит сладък плод като банан или фурми например/ или домашно приготвено сладко, или сушени плодове, добавени ядки и мед, според възможностите и предпочитанията.

Плодове: Изключително полезни, вкусни и доставящи необходими за тялото минерали, витамини и баластни вещества. Децата е важно да свикнат със сладостта на плодовете и плодовата захар, и да имат създаден навик да консумират поне 1-2 плода на ден. Това до известна степен ще притъпи желанието им за сладки и пакетирани продукти. Няма плодове, които да не са полезни за детското здраве. Важно е да се знае само, че консумацията на плодове е най-добре да бъде преди основното хранене, а не за десерт, както бе популярно години наред. Изследванията са категорични - заради спецификата и начина по който тялото обработва и асимилира плодовата захар /фруктозата/, те следва да се приемат преди салатата и основното блюдо! Обратно на ширещото се твърдение, че децата ще загубят апетит, ако хапнат плод 30 минути преди основното хранене и салата, апетитът им ще се повиши и това няма да доведе до отказ от другата храна.  

Зърнени храни и варива: Трябва да се избират пълнозърнести продукти и такива с наличие на фибри - хляб и паста от нерафинирани брашна, бисквити и солети от нерафинирани брашна /като алтернатива и в много силно ограничени количества/ и др. Вместо рафиниран ориз, какъвто е белият, и полиран, избирайте пълнозърнест кафяв, червен или черен ориз. Много интересни рецепти включват и зърнените култури като просо, киноа, елда. Може да ги ползвате както под формата на брашна, така и в целия им вид в супи, топли ястия и салати. Варива като боб, нахут и леща са особено полезни за организма, съдържат ценни хранителни вещества и фибри, които служат като метла за отровите и токсините в тялото. Специалистите съветват децата да консумират такива храни поне 3 пъти в седмицата. 

Чисто месо, риба, яйца: 
Веганският и вегетариански стил на хранене напълно отхвърлят тази група храни като необходима за децата и юношите. Съществуват лекари – диетолози, които също твърдят, че консумирането на животински продукти, особено закупени от търговската мрежа крият много рискове и опасности за един подрастващ организъм, поради наличието на хормони и антибиотици в месото и яйцата, с които са отгледани животните. Храната, с която са хранени, също има пестициди и химикали, което означава, че тези вещества преминават в месото, а оттам и в тялото на консумиращия. В резултат, това води до понижаване на защитните сили на организма на човек, става податлив на заболявания, отключва хронични болести и изменения.

Тенденцията за ранно настъпване на пубертет у децата също е тревожен факт и определени научни среди отдават това на консумацията на месо от животни, отгледани по конвенционален начин и с хормони. Най-доброто решение за децата би било умерена консумация на продукти от тази група като източника на месо е отгледан в чиста среда, с храна без пестициди, антибиотици и прием на хормони.

Зеленчуци, семена и ядки: Зеленчуците, заедно с плодовете, са абсолютно задължителни, особено в прясна и сурова форма. Трябва децата да бъдат научени да консумират прясна салата и зеленчуци при всяко хранене. Честата грешка, която родителите допускат е еднообразието в това отношение. Най-често те предлагат на децата си салата от домати и краставици, например. Доматът е плод, не зеленчук, и, разбира се, много полезен, но е далеч от онова, което специалистите влагат в понятието „салата“. Трябва да се наблегне на консумацията на зеленолистни зеленчуци като марули, спанак и т.н., подправките като копър, магданоз, пресните зеленчуци, като моркови, зеле, ряпа, чушки, цвекло.

За разнообразие, зеленчуците могат да бъдат приготвени и на пара / броколи, карфиол, тиквички/, печени на фурна или скара с малко мазнина. Това прави зеленчуците по-атрактивни за децата и е за предпочитане пред пържени тиквички и патладжан, например. Семената и ядките трябва да се приемат сурови. Особено полезни за децата са орехите – висококачествен протеин, баластни вещества, витамин А, С и Е, минерали като магнезий, йод, калций, богат източник на растителни омега-3 мазнини – тоест стимулират силно мозъчната дейност!  Семена като слънчогледово и тиквено са много ценен източник на протеини и мазни, с които може да се приготвят здравословни десерти, да се добавят в салати, в кремове и т.н.