17-11-2017 20-11-2018

БНБ очаква икономически ръст от 3,9%: какви са рисковете

Централната банка ревизира прогнозата си за ръста на БВП

15:20 | 21 октомври 2021 | Редактор : Александра Ангелова 1 906 Снимка: iStock by Getty Images

Българската народна банка (БНБ) ревизира очакванията си за ръста на икономиката. Това става ясно от последната макроикономическа прогноза на Централната банка. В сравнение с публикуваната макроикономическа прогноза от юни 2021 г., текущите очаквания на БНБ са за по-нисък растеж на реалния БВП през 2021 г. и по-висок растеж през останалата част от прогнозния хоризонт.

Още по темата

Очакванията на БНБ са реалният БВП да отчете през 2021 г. 3.9% растеж, който да се ускори до 4.7% през 2022 г., а после да се забави до 3.8% през 2023 г. През 2022 г. се предвижда икономическата активност да достигне средногодишните си нива отпреди кризата, предизвикана от разпространението на COVID-19.

"За профила на растежа на реалния БВП през прогнозния хоризонт съществено влияние оказва прогнозираната динамика на нетния износ и времевото разпределение на средствата, които се очаква да бъдат получени от България за изпълнението на проекти по линия на Механизма за възстановяване и устойчивост", пишат от БНБ.

За 2021 г. низходящата ревизия на растежа на реалния БВП възлиза на 0.2 процентни пункта и отразява в най-голяма степен прогнозираното понижение на инвестициите в основен капитал спрямо очакван растеж в прогнозата през юни, разбираме още от септемврийската макроикономическа прогноза.

"Това се дължи в най-голяма степен на вероятен по-нисък размер на публичните инвестиции в текущата прогноза вследствие на допускане за отлагане на изпълнението на финансирани с национални средства инфраструктурни проекти за периода след 2022 г., както и на прогнозирано по-слабо усвояване през текущата година на средства по програми на ЕС, свързани с капиталови разходи, предвид наблюдаваното забавяне в темпа на усвояване спрямо програмния период 2007-2013 г.", разясняват от Централната банка.

През 2022 г. Централната банка очаква растежът на икономическата активност да се ускори до 4.7%, което ще се дължи както на по-висок положителен принос на вътрешното търсене, така и на преминаването от отрицателен към слабо положителен принос на нетния износ.

През 2023 г. БНБ очаква растежът на реалния БВП да се забави до 3.8%, което ще се дължи главно на формирането на отрицателен принос на нетния износ.

Какви са рисковете?

"Оценяваме рисковете пред реализирането на базисния сценарий на макроикономическата прогноза за растежа на икономическата активност като балансирани за 2021 г. и насочени предимно към по-слаб растеж на БВП за останалата част от прогнозния хоризонт", коментират от БНБ.

Основен риск от по-нисък растеж през прогнозния хоризонт продължава да поражда разпространението на COVID-19 и възможността за въвеждане или удължаване на ограничителни мерки с по-рестриктивен характер в България и в света в сравнение с наблюдаваното към момента на изготвяне на прогнозата. При такъв сценарий перспективите пред икономическите нагласи в страната и търсенето на български стоки и услуги биха се влошили, което ще доведе до поддържане на по-висока норма на предпазни спестявания в икономиката и до отлагане на инвестиционни проекти.

Съществен риск произтича и от политическия цикъл в страната, който би могъл да се отрази в забавяне на изпълнението на инвестиционни проекти от страна на фирмите и правителството (както на такива, финансирани с национални средства, така и на проекти, финансирани по линия на Механизма за възстановяване и устойчивост в рамките на Инструмента за възстановяване "Следващо поколение ЕС").

В допълнение съществува несигурност относно общия ефект от финансираните с европейски средства проекти, тъй като евентуална промяна в тяхната структура и изпълнение по години спрямо базисния сценарий би довела до различен растеж на реалния БВП и на потенциалното равнище на производство.

Същевременно риск за по-висок растеж на реалния БВП през 2021 г. произтича от възможността за по-силно нарастване на частното потребление с оглед на относително големия размер на натрупани спестявания в икономиката и от възможността за повишаване на средната склонност към потребление.

Същевременно в средносрочен период инфлация, значително по-висока от тази в базисния сценарий (главно поради възможността за продължително покачване на цените на електроенергията и други енергийни продукти), би ограничила доходите на домакинствата в реално изражение, което представлява фактор за по-нисък растеж на частното потребление.

ИЗБРАНО