Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) предупреди в свой доклад, че прозрачността във взимането на политически решения в правителствата сред нейните 38 държави членки не се е подобрила значително от началото на десетилетието досега.

Годишният доклад на банката, който оценява прогреса на страните в шест основни области, изпрати смесени сигнали за напредък, съобщава Ройтерс, цитиран от Инвестор. 

"Въпреки че възприеманата регулаторна тежест намалява в много от икономиките, където ЕБВР инвестира (между 2010 г. и 2017 г.), възприеманата прозрачност на правителствените политики не се подобрява като цяло", посочва докладът.

Що се отнася до България, страната ни не отбелязва голямо изменение в резултатите си спрямо предходната 2017 г. По критериите за устойчивост и конкурентоспособност резултатите са еднакви с предходната година - 6,8 и 5,9 пункта. Увеличение се наблюдава в категориите за екологичност, приобщаване и интеграция - съответно 6,2 пункта, 6,4 пункта и 6,9 пункта.

Спад има по показателя за качество на държавното управление, който през 2018 г. е 5,7 пункта при 5,8 пункта година по-рано.

Заключенията на доклада включват стабилен икономически ръст от 3,8% през изминалата година, подпомаган от силното вътрешно търсене, като очакванията са той да се задържи и през следващите две години.

Също така се наблюдава продължаващ спад на необслужваните заеми, като през 2018 г. брутното съотношение на този вид заеми се е понижило под 10%, въпреки че остава над средното за Европейския съюз.

От ЕБВР посочват също, че страната ни трябва да положи допълнителни усилия по рамката на Механизма за сътрудничество и проверка. В частност е необходимо правителството да приложи ново антикорупционно законодателство, да се подобри независимостта и ефективността на съдебната система и да се засили борбата с организираната престъпност.

От доклада става ясно също, че са необходими и реформи за подобряване на бизнес средата, като бюрокрацията продължава да бъде пречка пред бизнеса.

Въпреки че има някои изключения като Казахстан, Румъния и Украйна, все още са налице притеснения за способността на съдилищата и фирмите в някои страни да оспорват местни регулации, които се отразяват на бизнеса им.

В дългосрочен план младежката безработица отчита спад, най-вече в Югоизточна Европа, но въпреки това остава ключово предизвикателство за много страни. Въпреки това остават някои съществени предизвикателства по отношение на инфраструктурата от ключова важност като отопление и телекомуникационни услуги в по-бедните региони.

Докладът също така разглежда и някои по-значими предизвикателства по отношение на заетостта, демографските промени и миграцията в страните, в които оперира банката. Според текста до 2040 г. ръстът на работната ръка ще надвиши прираста на населението в едва 20% от развиващите се пазари. В същото време в почти всички икономики на ЕБВР вероятността за автоматизиране на работни места е по-голям от средния за държавите от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) от 48%.