Многобройните заплахи, надвиснали над европейската икономика подсказват, че Европейската централна банка (ЕЦБ) може да остави основните си лихви на рекордно ниско равнище по-дълго от очакваното, предаде Асошиейтед прес.

Преди днешното заседание на институцията се засилиха предположенията, че пътят до първото повишение на лихвите в Европа от 2011 година ще бъде по-дълъг. Освен това президентът на Управлението за федерален резерв (УФР) на САЩ Джероум Пауел също намекна, че американската централна банка може да не повиши лихвите си с толкова бърз темп, колкото се очакваше.

Причините за съмненията в Европа се основават в забавянето на икономическия растеж и очакваните пречки през идните месеци. Сред тези пречки са хаотично излизане на Великобритания от ЕС без търговско споразумение, което може да наруши веригите на доставки и производството. Друга спънка е американско-китайската търговска война, която може сериозно да засегне Европа, тъй като тя търгува и с двете страни. Освен това има вероятност за американски мита върху вносните европейски автомобили ако ЕС и САЩ не постигнат споразумение на търговските си преговори.

Поради тези причини инвеститорите не очакват повишение на лихвите до средата или края на 2020 година, като се съди по показателите на пазара на парични средства. ЕЦБ бе обявила, че лихвите ще останат без промяна "до края на лятото" на 2019 година.

Няколко анализатори обаче все още са на мнение, че по-късно тази година може да има повишение на лихвите, макар че според тях има опасност това да отнеме и повече време. Според тях днес ЕЦБ най-вероятно ще остави без промяна политиката и лихвите си.

Основните лихви на ЕЦБ са рекордно ниски в момента - за отпускането на заеми на банки лихвата е нулева, а за депозитите е минус 0,4 на сто.

Институцията е в преходен етап на прекратяване на стимулите си от периода на кризата, като обяви, че прекратява изкупуването на държавни и корпоративни облигации, т.нар. количествено облекчаване. Все още обаче възприема икономиката като прекалено крехка, за да повиши основните си лихви, отбелязва Франс прес.

През декември ЕЦБ реши да прекрати количественото облекчаване след като вкара във финансовата система на еврозоната 2,6 трилиона евро. Целта на програмата беше да стимулира кредитирането на компании и домакинства, като така се подкрепи икономическият растеж и се повиши инфлацията до малко под 2 процента, както изисква ЕЦБ.

Инфлацията в еврозоната се забави от 1,9 процента през ноември до 1,6 на сто през декември главно заради енергийните цени.