Германия е изправена пред сериозна главоблъсканица. Изглежда, че се насочва към първата си рецесия от шест години насам и повечето инвеститори вярват, че тя и останалата част от еврозоната се нуждае от някакъв икономически стимул, пише за Financial Times Мелвин Краус, старши сътрудник в Hoover Institution към Станфордския университет, цитиран от Инвестор.

Европейската централна банка е готова да отговори на срещата си през септември, вероятно с намаляване на лихвите и покупки на активи, известни като количествено облекчаване. Но Берлин отдавна критикува количественото облекчаване като прикрито спасително средство за разточителните южноевропейските страни, което в крайна сметка ще бъде платено от германските данъкоплатци, а изтласкването на лихвите на още по-отрицателна територия ще засегне силно притиснатите германски спестители и финансови интереси.

 

Има обаче и друг начин. Увеличават се сигналите, че Берлин подготвя пакет от фискални стимули, както направи след финансовата криза през 2008 г., включително мерки за подпомагане на инвестициите и намаляване на въглеродните емисии. Все още нищо не е решено, но Европа може би е на прага на някои много важни промени в политиката.

Напускащият президент на ЕЦБ Марио Драги вече предупреди, че паричната политика може да не е достатъчна за стимулиране на икономиката в еврозоната. Той и останалото ръководство на централната банка трябва да предложат на Берлин голяма сделка - ако Германия осъществи фискални стимули, ЕЦБ ще се откаже от паричните, стига инфлационната картина в Европа да не се влоши допълнително.

Сделката би осигурила на ЕЦБ безценно пространство: паричната политика в момента е на предела си, след като се налага да понася цялото бреме на борбата с буксуващата европейска икономика и твърде ниската инфлация. Голямата сделка би довела до необходимия баланс в политиките за управление на търсенето в Европа, подходящ финал за мандата на Драги.

От гледна точка на Германия, избягването на евентуален нов кръг на количествено облекчаване и по-нататъшното намаляване на лихвите може да си струва, въпреки че страната обикновено е скептична по отношение използването на фискалната политика за стимулиране на икономическия растеж.

Без отстъпки от ЕЦБ остава открит въпросът дали ще има достатъчно политическа подкрепа в Германия за фискални стимули дори при задаваща се рецесия. Но при голяма сделка и обещание на ЕЦБ да се откаже от паричните стимули, фискалните ще бъде практически гарантирани, като биха дали тласъка, от който Германия и Европа се нуждаят.

Друго предимство на тази голяма сделка за Германия е, че тя може да помогне за намаляване на протекционистките заплахи на американския президент Доналд Тръмп срещу страната. Той беше открито критичен към плана на Драги за осигуряване на парични стимули. Ако подобен пакет накара еврото да се обезцени спрямо долара, това може да предизвика евентуалното отмъщение на Белия дом.

Тръмп може да погледне благосклонно на голяма сделка, основана на фискални стимули, ако тя увеличи американския износ за Европа, без да доведе до поскъпване на долара. Сделката може да бъде представена във Вашингтон като победа за Тръмп. В най-добрия случай президентът на САЩ може да отложи митата върху германските автомобили и друг износи, за които експертите са убедени, че предстоят през следващите няколко месеца.

В същото време, ако фискалният стимул сработи, германската икономика ще бъде по-силна и ще може по-добре да се справи с протекционистките мита на Тръмп, ако те бъдат наложени.

Въпреки че аргументът за голяма сделка е убедителен, има важно условие, което трябва да се има предвид. Тръмп настоява Федералният резерв да намали агресивно лихвите. Ако това стане, докато американската икономиката е все още сравнително силна, Европа може да се нуждае от нов пакет парични стимули, за да се защити от поскъпващото евро.

Колкото повече САЩ се ангажират с парична политика в ущърб на останалите, толкова по-малко привлекателна ще бъде голямата сделка в Европа.