Миналия петък депутатите приеха на първо четене промените в Кодекса за социално осигуряване (КСО), които засягат изплащането на пенсионните добавки от втория стълб. Уреждането на фазата на изплащането им от частните пенсионни фондове е наложително, тъй като първите пенсионери се очакват през септември 2021 г., когато част от родените през 1960 г. жени ще навършат определената пенсионна възраст. Първите по-значителни групи пенсионери от УПФ се очакват след 2024 г., когато и родените през 1960 г. мъже ще се пенсионират.

Важният законопроект срещна редица критики. Според председателя на Комисията по социална политика и депутат от ДПС д-р Хасан Адемов проектът има 3-годишна история, "която е изключително странна". Георги Гьоков от парламентарната група на "БСП за България" заяви, че не е ясно дали въпросите получават отговори с Кодекса за социално осигуряване. Съпартиецът му Румен Гечев определи законопроекта като "лобистки" и изрази недоумение, защо се внася в последните секунди на този парламент, преди изборите. Гечев поиска отлагане на законопроекта и заради становище на Комисията за финансов надзор (КФН), с което по думите му на практика се предлага нов законопроект, различен от този на Министерския съвет.

За какви съществени промени настояват експертите от Комисията за финансов надзор? Dir.bg потърси регулатора за коментар.  

Най-общо казано институцията предлага доразвиване на законопроекта в частите:

  • регламентиращи правата на осигурените лица, пенсионерите и техните наследници;
  • разпределението и покритието на рисковете и финансовия модел във фазата на изплащане, вкл. правния статут на фондовете за извършване на плащания, техните инвестиции и инвестициите на резервите;
  • уреждане фазата на изплащане от професионален пенсионен фонд (ППФ);
  • адаптиране уредбата на надзорните мерки, преобразуването, прекратяването и несъстоятелността.

От КФН, допълват че принципно подкрепят законопроекта, но считат за необходимо неговото развиване с цел осигуряване на защитата на правата и интересите на осигурените лица, пенсионерите и техните наследници, и за укрепване на финансовата стабилност в допълнителното задължително пенсионно осигуряване. В тази връзка надзорният орган е изразявал многократно и последователно становища, изпратени на вниманието на работната група към Министерство на труда и социалната политика.

Правата на осигурените лица, пенсионерите и техните наследници

Със законопроекта се предвижда, че видовете пенсии, покритите рискове и начинът за определяне на размера на плащанията се уреждат в правилника на фонда. Това дава възможност за тяхното определяне от пенсионноосигурителните дружества (ПОД).

КФН предлага уреждането им на законово ниво както по видове пенсионни продукти, така и задълженията на ПОД за тяхното изплащане с цел информираност при избора на бъдещите пенсионери.

С оглед залегналото в законопроекта предложение да се гарантира размерът на пенсията на база по-високата от двете стойности - средствата по индивидуалната партида или брутния размер на вноските, гарантираният размер на пенсията е първоначално определеният размер.

Същевременно извършването на актуализация на пенсията не е уредено в цялост, а е оставено на преценката на пенсионноосигурителното дружество и не са посочени ясно правата на лицата, разясняват от КФН.

По отношение на разсрочените плащания от ППФ и тяхната актуализация отсъства уредба.

В тази връзка Комисията предлага актуализацията на плащанията във втори стълб да бъде уредена по следния начин:

Допълнителната пожизнена пенсия за старост, срочната професионална пенсия за ранно пенсиониране и разсрочените плащания да се актуализират ежегодно, считано от 1 юли с 50 на сто от дохода от инвестиране на средствата във фондовете за извършване на плащанията за предходната година, ако такъв е налице в съответния фонд, като при актуализацията да не се допуска намаляването на първоначалния, вече актуализирания или преизчислен размер.

Относно разпределението и покритието на рисковете и финансовия модел във фазата на изплащане, считаме че наред с другите пазарни участници от финансовия сектор (банки, застрахователи) и предвид задължителния характер на осигуряване във ФДЗПО и широкия кръг заинтересовани лица (осигурени лица, пенсионери и техните наследници) е необходимо пенсионноосигурителните дружества също да спазват високи стандарти за ресурсно обезпечаване.

Вярваме, че с доразвиването на законопроекта ще се постигне по-висока правна сигурност, защита и предвидимост както за осигурените лица, пенсионерите и техните наследници, така и за сектора по допълнително пенсионно осигуряване, което е гаранция за постигане на стабилност в пенсионната система като цяло, казват в заключение от КФН.