Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) смята, че липсата на разпоредби, гарантиращи право на достъп до платежна сметка за основни операции и за юридически лица, води до ограничаване на конкуренцията. Това е така, защото дава възможност на банките необосновано да откажат откриване на платежни сметки на лица, предоставящи услуги, базирани на криптоактиви и по този начин да попречат на навлизането на пазара на услуги, които се явяват конкурентни на предлаганите от тях.

Отчитайки, че противодействието на прането на пари и на финансирането на тероризма са цели от първостепенно обществено значение, КЗК заявява в своето становище (решение), че са налице множество мерки, свързани с борбата с изпиране на пари и финансирането на тероризма, вкл. в сферата на обмена на виртуални валути. Отказът за откриване на платежна сметка довежда до ограничаване възможността за навлизане на пазара от страна на юридически лица, чиято дейност се осъществява посредством виртуални валути, но действително криптоактивите не са нелегални сами по себе си, нито оперирането с такива средства, нито самото упражняване на дейност посредством криптовалути съставлява престъпление, отбелязва КЗК. И добавя, че възпрепятстването да стартират каквато и да е дейност, поставя юридическите лица в патова ситуация за навлизане на пазара.

Отказът на банките да изпълняват платежни операции, свързани с виртуални валути, включително, но не само, плащане към платформи за търговия с такива валути, следва да се разграничава от необходимостта на юридическото лице, след като възникне в правния мир, да бъде носител на права и задължения. Отказът на банките не трябва да се основава на липса на достатъчно информация, а на данни и факти, които да доведат до основателно породено съмнение за извършване на престъпление, подчертва антимонополният орган.

Задължението на банките, заложено в правната уредба на Закона за мерките срещу изпиране на пари, да откажат откриване на сметка, в случай че не могат да изпълнят изискванията за комплексна проверка на клиент се отнася както за юридически лица, така и за физически, но Законът за платежните услуги и платежните системи предвижда възможност единствено потребителите, т.е. физическите лица да получат мотивиран отговор. И във връзка с това КЗК предлага обхватът на чл. 119 от този закон да бъде разширен, така че гаранциите за правото на достъп до платежна сметка за основни операции за физически лица, да се отнасят и за юридически лица.

КЗК мотивира предложението си с това, че "присъствието на съответния пазар следва да се определя от държавата чрез нейните органи, а не от частноправни субекти, каквито са банките".