Може да се очаква лихвените проценти по депозитите да се запазят близки до 0% и през следващата година. Това прогнозира Калин Христов, подуправител на БНБ, ръководител на управление "Емисионно", в интервю за в. "Капитал".

"В условията на повишаваща се инфлация реалните лихвени проценти по депозитите стават все по-силно отрицателни, което насърчава икономическите агенти да търсят алтернативни форми на спестяване", допълва Калин Христов. Подуправителят на БНБ обяснява, че лихвените проценти по новите срочни депозити следват трайна тенденция на понижение, като през последната една година и половина вече се наблюдават отрицателни лихвени проценти при фирмите, а при домакинствата те са близки до 0 процента.

"Тези тенденции отразяват поддържането за продължителен период от време на отрицателни лихвени проценти от страна на ЕЦБ и силно стимулиращата й парична политика, която поради режима на паричния съвет оказва влияние върху лихвените проценти в България. Друг важен фактор е високата ликвидност в банковата система и нарастващият приток на привлечени средства", казва още той. 

Същевременно от 2021 г. банките започнаха да въвеждат такса "съхранение" за парични средства над определен размер, като някои от тях намаляват прага, за който се прилага таксата.

"Алтернативите за инвестиране на свободните средства, особено от страна на домакинствата, обаче са сравнително ограничени, поради което депозитите продължават да нарастват с високи темпове и не очакваме тези темпове да се забавят значително. Потенциален фактор с ограничаващ ефект върху нарастването на депозитите е именно въведената през тази година такса "съхранение" за парични средства над определен размер и вероятното увеличаване на броя на банките, които начисляват такава такса, както и намалението на прага, за който се прилага таксата", обяснява Калин Христов.

Според него сред малкото възможни алтернативи е инвестирането в жилищни имоти, като през последната година се наблюдава увеличаване на търсенето на имотния пазар и нарастване на обема на сключените сделки, което доведе и до повишаване на темповете на нарастване на цените на жилищата при изоставащо предлагане.

"Фактори, които допълнително подкрепят търсенето на жилища, са повишението на доходите от труд, подобрението на нагласите на домакинствата, както и исторически ниските лихвени проценти по жилищните кредити, които текущо също са отрицателни в реално изражение. От страна на предлагането банките разполагат със значителен ликвиден ресурс, а през последните две тримесечия те отчитат и разхлабване на стандартите за отпускане на жилищни кредити след значителното им затягане през 2020 г.", допълва той.

Според Калин Христов тенденциите при кредитирането са възходящи, като по-силен растеж се наблюдава при кредита за домакинствата и особено при кредитите за покупка на жилище. При фирмените кредити растежът е значително по-нисък, като това се дължи на по-ограничено търсене и на по-консервативна политика от страна на банките, както и на предприеманите от тях отписвания и продажби на кредити, отбелязва още подуправителят на БНБ.