Политиките по отношение на финансовия сектор трябва да продължат да подкрепят финансовата стабилност, като същевременно поддържат капацитета на банките да предоставят кредити. Това е един от изводите в доклада на Международния валутен фонд (МВФ) след края на консултациите, които се проведоха онлайн в периода от 26 октомври до 9 ноември.

"Банковият надзор би следвало да продължи да изисква от банките да задържат печалбите си и следва да поддържа гъвкав подход, включително като дава възможност на банките да управляват евентуалното влошаване на качеството на кредитите, без това да води до неоправдано ограничаване на кредитните потоци", препоръчват от МВФ. Според финансистите в случай на по-сериозен спад от очакваното, който оказва натиск върху капиталовите позиции на банките, надзорните органи биха могли да намалят съществуващите анти-циклични капиталови буфери или да разрешат на банките да временно функционират с капиталови буфери под изискванията.

"Надзорните органи трябва да гарантират, че банките са подготвени за справяне с очакваното влошаване на качеството на активите, особено след пандемията", смятат анализаторите.

От МВФ подчертават, че с присъединяването на България към банковия съюз, банковият надзор вече е приведен в съответствие с изискванията на ЕЦБ.

"Необслужваните заеми, които бяха на равнища, по-високи от средното за ЕС още преди кризата, се очаква да нараснат още, когато мораториумът върху заемите започне да изтича, а икономическият спад се задълбочи", твърдят финансистите.

Според МВФ надзорните органи трябва да гарантират своевременното разпознаване от банките на проблемните активи и на по-късен етап, трябва да подновят усилията си за справяне с необслужваните кредити.

"Ефективното прилагане на новата рамка за корпоративна несъстоятелност, която е част от поетите след приемането във Валутния механизъм II ангажименти, би могло да помогне при управлението на необслужваните заеми", допълват от МВФ.