Пандемията ще диктува накъде ще се "движи" държавният ни дълг през следващите няколко години. Това става ясно от Проекта на Стратегия за управление на държавния дълг за периода 2021-2023 г., публикуван за обществено обсъждане преди ден.

"Икономическото развитие зависи от динамиката на епидемичната обстановка, както в страната, така и в глобален план, а все още не се очертава устойчиво решение за справяне с пандемията", пише в стратегията.


Дълговото управление в следващите три години ще бъде насочено към осигуряване на средства за рефинансиране на дълга в обращение, е записано още в проекта.

Идеята е средствата да бъдат насочени и към финансиране на планирания дефицит по държавния бюджет и обезпечаване на регламентираните нива на фискалния резерв, в т.ч гарантиране на възможно най-добрата цена за финансиране на държавата и намаляване на разходите за обслужване на дълга.

"Съществуват както положителни, така и по-негативни сценарии спрямо прогнозите към настоящия момент, които биха могли да доведат до по-благоприятен ефект от очакванията или обратно, допълнително да влошат перспективите", се подчертава в документа.

В контекста на риска от разпространение на COVID-19 финансистите прогнозират измерителят на ликвидния риск (съотношението между дълг до 1 година и данъчно-осигурителни приходи) да нарасне от 3,1% през 2019 г. до 7,9% през 2023 година.

Нов дълг

През следващите три години е предвидена възможност за поемане на нов държавен дълг в рамките на 4,5 - 6,8 млрд. лв. годишно.

Уточняваме, че тези обеми, превишават погашенията по дълга с между 1,1 млрд. лв. и 3 млрд. лева.

Очакванията са съотношението дълг на сектор "Държавно управление" към БВП да продължи да нараства, като тригодишната перспектива е той да достигне до около 29,4 процента.

"Предприетите на национално ниво мерки за борба с разпространението на заразата с COVID-19 и предефиниране на поставените фискални цели доведоха до необходимостта от обезпечаване на допълнително дългово финансиране през текущата година, а съобразно очакванията и през следващите три години", мотивират предложението си финансистите.