Прогнозирах преди време, че вдигане на лихви по кредитите няма да има в обозримо бъдеще и излязох прав. Има ясни политики на водещите централни банки в света и динамиката в България повече или по-малко е тясно свързана с действията на ЕЦБ. А там се говори по-скоро за задълбочаване на стимулите и сваляне на лихвите, отколкото за вдигане. Това е и част от този феномен на "японизация" на икономиката. Това споделя в интервю пред "24 часа" изпълнителният директор на Българската банка за развитие Стоян Мавродиев.

Попитан какви очаквания има за българската икономика и банковата система, той отговаря, че и двете са в добро състояние.

"Моите притеснения са по-скоро за наднационалните системи. Няколко водещи банкери вече отправиха предупреждение, че потискането на лихвените равнища свива доходността на банките и затруднява оценяването на рисковете, като в същото време регулаторните изисквания се затягат постоянно", казва той.

"Не критикувам тези процеси, но те са факт и съответно агресивната парична политика надали води сама по себе си до очаквания ръст на кредитирането, който да подкрепи икономически ръст над 1%. По-скоро критиката ми е към някои сфери на икономиката, където Европа изостава по отношение на либерализацията и адаптацията на регулациите - особено във високотехнологичния сектор. Виждате, че ЕС изостава вече не само от САЩ, Япония и Южна Корея като технологичен лидер, но и от Китай. Лично за мен това е повече от притеснително", споделя още Мавродиев.

Относно прогнозите за рецесия на световната икономика, Мародиев е на мнение, че вероятност винаги има, особено когато доходността при определени активи е потисната и инвестиционните потоци са принудени да се насочат към акции и недвижимости.

"Очакванията ми поне за Европа са, че по-скоро ще се сбъднат предупрежденията на много колеги икономисти за т.нар, японизация на икономиката - комбинация от застаряващо население, нисък ръст на БВП, висок държавен дълг и ниска инфлация. Смея да твърдя, че вече се виждат ясни признаци за този феномен - през последните години средният ръст на еврозоната е около 1%, докато американската икономика се цели в 3%", обяснява главният изпълнитеелн директор на ББР.

Банката за развитие отчете 50% ръст на печалбата за деветмесечието. Внушителният растеж е реализиран въпреки че ББР е изцяло извън сегмента на ипотеките, потребителското кредитиране, картовите разплащания и трансакции.

"Растежът на печалбата се дължи главно на разширеното портфолио на банката с редица успешни проекти, които генерират ръст на приходите. В същото време успяваме да запазим ефективността на разходите си и така увеличихме печалбата с този, смея да твърдя, внушителен процент. ББР е изцяло извън сегмента на бързите печалби, каквито са пазарът на ипотеките, потребителското кредитиране, картовите разплащания и трансакции. Тоест не е много лесно да постигнеш такъв ръст на печалбата, когато нямаш и държавни гаранции зад гърба си", обяснява Мавродиев.

Той коментира и въпроса за месечното си възнаграждение и какво е то спрямо заплатите на неговите предшественици Ангел Геков, Димо Спасов и Асен Ягодин.

"Сегашното ръководство на ББР не е променяло модела на управление и формиране на заплатите на борда спрямо завареното положение. Членовете на предишните ръководства също са участвали в съветите на директорите на Националния гаранционен фонд и МФИ "Джобс". Техните предшественици - също. Аз и екипът ми сме в борда на новосъздадените дъщерни компании и работим pro bono там. Също така е погрешно схващането, че заплатите в банката плаща българската държава и в частност данъкоплатецът. ББР е търговско дружество, което работи изцяло на пазарен принцип. Ние работим по правилата на търговските банки и не черпим ресурс от държавния бюджет. ББР реализира значителна печалба от своята дейност и внася дивидент в хазната - тази година приносът ни беше над 20 млн. лева. Тоест банката не само изпълнява приетата стратегия за подпомагане на икономиката, но и реализира сериозни приходи и ползи за българската държава".