17-11-2017 20-11-2018

"За" и "против" ниските лихви

Никоя от централните банки, които въведоха отрицателни лихви по време на европейската дългова криза, не се е върнала все още към положителните

Снимка: Getty Images/Guliver Photos

"За" и "против" ниските лихви

11:37 | 11 юни 2019

| Редактор : Георги Брандийски

0 652 Снимка: Getty Images/Guliver Photos

От пет години насам европейските държави се опитват да рестартират болните си икономики чрез радикално краткосрочно лекарство - отрицателните лихви, пише Брайън Блекстоун за Wall Street Journal, цитиран от Инвестор.

Вместо това се оказа, че централните банки не успяха да отбият икономиките от негативните ставки, които стават все по-постоянна характеристика на средата. Никоя от централните банки, които въведоха отрицателни лихви по време на европейската дългова криза, не се е върнала все още към положителните.

"Като цяло сме на обезболяващи и е много трудно да отвикнем", коментира Тамаз Георгадзе, главен изпълнителен директор на берлинската компания Raisin, която осигурява платформа на потребителите и бизнеса за депозиране на средства към 77 банки в 25 страни.

Отрицателните лихви преобръщат нормалните разходи за кредитиране. Търговските банки трябва да плащат, за да държат средствата си в централните банки вместо да получават лихва. Това би трябвало да ги накара да отпускат евтини заеми на други банки, бизнеси и потребители, като същевременно налагат лихви върху някои депозити при тях. На теория това насърчава хората да заемат и харчат повече, и да спестяват по-малко, което трябва да стимулира икономиката до момента, в който негативните лихви вече не са необходими.

Неефективността на политиката на отрицателни лихви е знак за това колко слаб и уязвим е европейският икономически двигател. Тази политика заплашва пенсиите, създава риск от балони при недвижимите имоти и не потиска напълно призрака на дефлацията. Европейските банки страдат от слаб лихвен доход, което ги нарежда след американските по рентабилност и прави задачата им да финансират икономиката по-трудна.

Общественото негодувание расте в силни икономики като Германия и Швейцария, които не се нуждаят непременно от негативни лихви, докато тези, които се нуждаят, не виждат голяма полза. Непечеливши компании се задържат на повърхността, отклонявайки ресурси от по-печелившите, което повлиява на производителността. Неспособността на централните банки да повишат лихвите ги оставя с много малко оръжия при следваща криза.

Европейските икономически тревоги, заедно с други въпроси като имиграцията, очертават възможността крайнодесните партии да спечелят гласове за сметка на центристките на предстоящите евроизбори. Резултатите ще бъдат следени отблизо за евентуални знаци на разединеност в Европа.

Отрицателните лихви нямаха желания ефект за потребители като Ник Алтмюлер (42 г.), който работи в областта на маркетинга в Берлин. "Не харча много повече и не спестявам много повече", споделя той. Той разпределя своите спестявания от 50 хил. евро между мобилни банки в Мюнхен и България, преследвайки 0,1 процентни пункта допълнителна доходност. "Това е нещо обичайно за мен", казва той.

ИЗБРАНО