Борис Балев, БМФ Порт Бургас: Нужна е по-голяма институционална подкрепа за българските пристанища

17:09 | 2 март 2021 | Автор: Д.Велев, maritime.bg 0 1093 Снимка: БМФ Порт Бургас/Maritime.bg

Борис Балев е изпълнителен директор на "БМФ Порт Бургас" ЕАД - концесионер и пристанищен оператор на пристанищен терминал "Бургас Изток-2" и пристанищен терминал "Бургас Запад" на пристанище Бургас. Роден е през 1969 г. в Монтана. Следва в Университета за национално и световно стопанство в София и се дипломира с магистърска степен по специалност "Международни икономически отношения". Има повече от 20 години опит в оперативното управление на дружества, извършващи дейност в различни бизнес сектори.

- Г-н Балев, 2020-а беше тежка година за морската индустрия, как се отрази тя на "БМФ Порт Бургас", с какви резултати я изпратихте?

- Миналата година беше наистина голямо предизвикателство! Наложи ни се да преосмислим вече утвърдените ни вътрешни правила и процедури с цел максимално да ограничим едно евентуално разпространение на заразата сред служителите ни, както за да запазим максимално тяхното здраве, така и, разбира се, за да обезпечим непрекъснатост на работния процес. Пристанищата са ключови точки във веригите на доставки на суровини и продукти. В нашия бранш не можем да говорим за "затваряне", a работата от вкъщи по време на пандемията не е възможна за повечето от служителите на пристанището.

Ние с пълно разбиране приемаме отговорността, че не можем да допуснем дори и частично забавяне в обработките на товарите, породено от липса на персонал или друг ресурс, защото това ще има съществен отзвук навсякъде по цялата верига. Затова се наложи да проявим находчивост и да не пожалим ресурси и енергия за намиране на най-добрите решения за конкретните възникнали ситуации. Спазвайки всички разпоредби и предписания на здравните власти по повод COVID-19, ние ангажирахме огромен финансов ресурс за осигуряване на безопасни условия на труд - дезинфекция, колективни и лични предпазни средства, маски и др.

На фона на тези извънредни разходи, отчитаме и разминаване в планираните резултати за 2020 от реалните такива. Откакто управляваме двата терминала, успяхме да ги разработим изключително добре. Привлякохме много големи клиенти и създадохме няколко много успешни дългогодишни партньорства. Усредненият годишен ръст на товарооборота ни до момента е 10%, а приключихме 2020-а с обем на товарите малко под този, който отчетохме в края на 2019! Тази година беше неблагоприятна и за добива на зърно, което за нас се отрази в по-малко приходи от планираните в това направление.

Планирайки стратегията си за 2020 г., дори и в най-песимистичните ни прогнози не предвидихме подобно свиване на морския пазар, какъвто наблюдаваме в момента. Въпреки обстановката и обстоятелствата запазваме тенденцията на ръст на контейнерния трафик през пристанището. Тук отчитаме ръст от близо 12% спрямо миналата година, което е изключително впечатляващо.

- Какви бяха ключовите проекти за развитие на пристанището през годината?

- Има два ключови международни проекта, които избраха нашите терминали за претоварно пристанище в последните няколко години. Тяхната реализация допринесе значително върху развитието ни. Първият проект е този на TengizChevrOil. Ние бяхме избрани за претоварна база на този проект и благодарение на това направихме мащабна инвестиция, която е най-голямата в българската пристанищна инфраструктура в близките години. През 2018 г. успешно приключихме дейностите по изграждане на 3 нови корабни места, специално за нуждите на този проект. В края на 2020 година успешно изпълнихме последните си ангажименти към този клиент и в момента разполагаме с 3 напълно нови корабни места за пристанищния комплекс. Значително разгърнахме потенциална за RO-RO товари в Бургас и в момента проучваме възможностите за нови редовни линии между Бургас и страните в Черно море.

Друг проект, който е изключително важен за Балканите, и имаме отговорността да се изпълнява през нашите терминали е - доставките на тръбите за изграждане на газопровода "Балкански поток". От старта на доставките на тръби по проекта "Южен поток" през 2014 г. до момента през БМФ Порт Бургас минаха значително количество тръби. Има редица подобни проекти по нашите географски ширини, които тепърва предстои да се реализират. Вярвам, че натрупаният експертен опит в тази сфера и това, че сме се доказали като гъвкав и надежден партньор, наред с доброто ни местоположение, ще ни помогнат при бъдещите търгове за предоставяне на пристанищни и логистични услуги.

- В какви направления бяха основните инвестиции?

- Въпреки затруднените условия на работа през изминалата година, успяхме да реализираме няколко значими инвестиции в механизация и инфраструктура. Основни ресурси бяха насочени в подобряване мощностите и капацитета на силозния ни комплекс. До момента разполагахме с 5 силоза , всеки от които с капацитет за съхранение 16,600 m3 . В отговор на нуждите на пазара, взехме решение да разширим капацитета на комплекса с още 7 силоза, но с по-малка вместимост. През 2020 година изградихме 3 от тях, всеки по 5,100 m3 .

Модернизирахме товарните мощности на Силозния ни комплекс. Изградихме система от 6 броя конвейерни ленти, която позволява товарене на кораби зърновози с капацитет до 1200 m3 за 1 час. Системата е изградена по такъв начин, че позволява товарът да се поема както директно от станциите за разтоварване на камиони или вагони, така и да приема товари, които се съхраняват в силозните клетки. Новият метод на товарене не само ще увеличи товарната норма, но и ще намали общото време за обработка на кораба, което е от полза за всички страни по доставката на товара до крайната му дестинация.

Всяка година в инвестиционната ни програма фигурират строителни и монтажни работи и дейности по поддържане, рехабилитация, реконструкция на съществуващата пристанищна инфраструктура , както и осигуряване и поддържане на пристанищното оборудване.

- Какви са плановете за тази година?

През 2021 г. и 2022 г. планираме да завършим разширението на силозния комплекс с още 4 нови силоза от по 5,100 m3. Така по-малките силози ще станат общо 7 броя, а пълният капацитет на съхранение на комплекса ще бъде близо 119,000 m3. Стремим се да сме в крак с тенденциите за устойчивост и климатична неутралност. Затова планираме ремонт на съществуващите сгради, с цел подобряване на енергийната им ефективност. Продължаваме с рехабилитация на електропреносната мрежа.

В този контекст, да сме "по-зелени", предвиждаме електрификация на 100-тонните ни мобилни кранове, които към момента се задвижват чрез дизелово гориво.

Сред дългосрочните ни цели е цялостна реконструкция и рехабилитация на съществуващата железопътна мрежа в терминалите. Това е текущ проект, който неизменно ще продължи през следващата година, като ще улесни значително обработката на товарите, експедирани с вагони. Чрез оптимизация на маневрените операции ще намалим значително и вредните емисии, отделяни от ж.п. дейността в порта. В тази връзка, беше взето решение за закупуване на електрически локомотиви от фирмата маневрен оператор в нашите терминали - "Порт Рейл". Това допълнително ще допринесе за една по-добра екологична обстановка в пристанищния комплекс.

- Специалисти предупреждават, че предстои ръст на кибератаките срещу пристанищни оператори, как се подготвяте за посрещане на тези предизвикателства?

- Смятам, че киберпрестъпленията са реална опасност за всички компании, които оперират с голям набор от информация. Все повече говорим за дигитализация на пристанища, дигитализация на процеси. Това налага да сме по-отговорни към начина, по който защитаваме информационния поток, който минава през нас. През 2020 г. вложихме много енергия и ресурс в изграждането на система за управление на сигурността на информацията. Извършихме реогранизация на организационната си структура, за да можем да обезпечим повече нива на контрол и защита на информационните системи и потоци в компанията. Подменихме наличното мрежово оборудване и закупихме защитен софтуер. Разработихме нови процедури на работа, които бяха въведени на всички нива в йерархията, които боравят с информационни активи. Всички административни кадри бяха активно въвлечени в този процес.

За да можем да засвидетелстваме пред своите контрагенти, че оперираме максимално отговорно с тяхната информация, решихме да преминем процедура по сертифициране по международен стандарт ISO/IEC 27001. Тя успешно приключи преди близо 4 месеца и с гордост мога да заявя, че сме единственият български пристанищен оператор, който има четирите сертификата за система за управление по стандартите ISO 9001, ISO 14001, ISO 45001 и ISO/IEC 27001.

- Как ще коментирате развитието на сух порт в София на Пристанище Солун?

- Всеки има своя бизнес план за развитие и не бих желал да коментирам този на колегите.

Ние ще направим всичко по силите си, българските товари да продължат да се обработват през български пристанища. Бих искал да апелирам за повече проактивност от българските институции по въпроса с развитието на българските пристанища.

От една страна адмирирам усилията на правителството за развитието и модернизацията на ж.п. отсечката София - Бургас, както и за изграждането на магистрала "Хемус". Но от друга страна, транспортният сектор има нужда от по-голяма институционална подкрепа за българските пристанища. За пример мога да дам правителството на Румъния и съдействието им за отпускане на евросредства за пристанище Констанца. След активно лобиране на румънската държава през последните години Европейският съюз отпусна значителни средства за развитието на инфраструктурни проекти на пристанище Констанца като удължаване на защитен вълнолом, развитие на железопътната система в порта, изграждане на нова кейова стена от 171 метра, удълбочаването на подходните канали и корабните места, модернизацията на инфраструктурата и подобряване на околната среда и др. Само тези проекти възлизат общо на близо 200 млн. евро. За периода 2021-2027 г. Пристанище Констанца, съвместно с румънското правителство кандидатства за финансирането от ЕС на още 13 проекта за развитие и модернизация на инфраструктурата.

Интервюто е публикувано в maritime.bg

ИЗБРАНО