Несъмнено икономическата криза породена от COVID пандемията постави под изключителен стрес финансовата система и личните финанси на редица граждани и предприятия. Драстичната промяна в начина ни на живот, работа, пътуване, забавление и обучение оставя траен белег върху финансовото ни поведение.

Въпреки започващото възстановяване на икономиката, ситуацията продължава да е безпрецедентно динамична и може да донесе резки промени, които да поставят финансите ни в риск. Необходимо е да останем изключително внимателни в управлението на средствата си, и да не се поддаваме на прекомерния оптимизъм. Идентифицираме 4 основни риска, които трябва да вземем под внимание при управлението и планирането на средствата си.

Изкривената представа за риск.

Само по себе си, възприятието ни за финансов риск играе основна роля при инвестиционните ни решения. Във финансите, понякога можем да изпаднем в прекалено оптимистично състояние, заблудени от моментна ситуация и възход на икономиката, но това не изключва риска от уравнението. Ситуацията в момента е точно такава. В световен мащаб, правителствата отпуснаха над 10 трилиона долара за икономически стимули само за девет месеца - а за някои страни отговорът им като процент от БВП беше близо десет пъти по-голям от този при финансовата криза от 2008-2009г. Вливане на ликвидност, опрощаване на задължения, отрицателни лихвени проценти и държавни помощи са само част от инструментите, които бяха ударно наложени срещу пандемичните последствия. Редица от тях бяха приложение и в България.

Всичко това създаде изкривена предства за риска. Много от потребителите на финансови услуги приеха, че текущата ситуация е нормална и може да продължава вечно. А състоянието на световната икономика не е толкова розово, колкото ни се иска. Ако смятаме, че текущите ниски лихви ще се запазят вечно, цените на имотите и заплатите винаги ще се покачват с този темп, то може би сме изпаднали именно в капана на изкривената представа за риск. Изключително важно е при вземането на финансови и инвестиционни решения да имаме реална представа за риска.

Препоръчително е да го идентифицираме и измерим, като го съобразим с финансовите си възможности и капацитета ни за поемане на потенциални загуби. И като потребители на финансови услуги, и като инвеститори, трябва умело да прилагаме простите правила за управление на риска - запазване на стойността на средствата във времето, поддържане на адекватна ликвидност, съобразяване на потенциалните загуби. Тези прости правила могат да ни предпазят от бъдещи промени в икономическата ситуация, както и да ни спасят от свръхзадлъжнялост или загуба на платежоспособност и фалит.

Потенциално повишение на лихвените нива.

Потребителски кредити, кредитни карти, лизингово и ипотечно финансиране бяха изключително повлияни от пандемията, като при редица от продуктите са наблюдаваше засилено търсене и увеличение на броя сделки. Редица домакинства, чиито бюджети бяха пряко засегнати от локдауна се оказаха заставени да използват кредитни инструменти. Спрямо последните данни на БНБ, за 2020 се наблядава ръст на кредитите на физически лица с около 204 милиона спрямо същия период на 2019.

Въпреки рекордно ниските лихви в момента, трябва да пресмятаме и риска от евентуално покачване на лихвите в близката година. За момента, основните централни банки поддържат нивата ниски за да подкрепят икономиката, но при последните си изказвания не изключиха и възможността за повишаването им през 2021, ако се наблюдава прегряване на икономиката и покачваща се инфлация в световен мащаб. Едно потенциално покачване на основните лихвени проценти в САЩ и Европа с 0.5% би рефлектирало и на българския пазар в рамките на 3 до 4 месеца, съответно с повишение на кредитните нива по потребителски, ипотечни и лизингови продукти.

През последните месеци, на кредитния пазар започна да се наблюдава постепенно увеличаване на лихвените проценти по някой от продуктите, но те се дължеше по-скоро на местни фактори, отколкото на привнесени от вън шокове. През март 2021 г. средният лихвен процент по кредитите за потребление на домакинствата в левове се повиши в сравнение с февруари 2021 г. с 0.26% до 7.88%, а годишният процент на разходите (ГПР) по тези кредити - с 0.33% до 8.42%. В текущата ситуация, за потребителите е изключително важно при сключване на нови договори за кредит, умело да обсъдят и разгледат условията на формирането на крайният лихвен процент, както и възможностите за промяната му спрямо пазарната ситуация. Необходимо е да оставяме буфер във финансите си, който да може да поеме евентуални промени в лихвените нива. Ако имаме 20-годишен ипотечен кредит за 100 хиляди лева и месечна вноска от приблизително 550 лева, е хубаво да подсигурим от 5 до 7 процента буфер към този разход, който да може да поеме промяна в лихвените процентни без това да повлияе негативно на платежоспособността ни.

Възползването от ниските лихви за финансирането на спекулативни сделки може да изиграе лоша шега, ако не бъде добре обмислено и съобразено с възможностите ни. По неписано правило, е добре разходите за вноски по кредитните ни инструменти да не надвишават 30% от нетния ни месечен доход. Ако получаваме нетен доход от 2000 лева месечно, то е препоръчително кредитните ни вноски да бъдат не повече от 600 лева месечно. Това просто правило ни гарантира ликвидност и свобода при планирането на решенията. Отделно изиграва важна роля при психологическия фактор за вземането на информирано и съобразено с доходите ни решение.

Скритите разходи

С оглед на рекордно ниските и отрицателни лихвени нива през последните години, банките прибегнаха до увеличeние на почти всички такси и комисионни по конвенционалните си операции. Това се наложи за да могат да компенсират спада от лихвените си приходи. В момента, в България почти няма банкова операция, която да не се таксува. Спрямо последните данни на БНБ, средният размер на таксите начислявани от банките по разплащателни сметки за услуги и основни операции, поскъпват с 10 до 15 процента за една година.

Разходите по обслужване на разплащателни сметки, депозитни и кредитни операции се увеличиха, а това води след себе си скрити харчове, които често пъти биват пренебрегвани. Препоръчително е да следим внимателно тези разходи през електронно банкиране, като си направим детайлна сметка за всеки месец. Ако оперативните ни разходи по ежедневно банкиране са прекалено високи, то можем да пристъпим към опростяване и обединяване на продукти. Тези разходи са изключително високи, когато се изчислят на база домакинство, затова е хубаво да ги държим под око. Често пъти, ако изчислим таксите, които плащаме за най-разпространените банкови услуги за година, получената сумата би могла да бъде една чудесна инвестиция в алтернативен спестовен продукт.

Инфлацията

Данните за инфлацията в САЩ и Европа показват изключително повишение на годишна база. Огромното количество финансови стимули инжектирани в икономиките създадоха вълна от инфлационен натиск, който се очаква да се засилва още повече. Спрямо последните данни, в САЩ инфлацията достигна 4.2% на годишна база, а в Еврозоната нивото е 1.6% спрямо година по-рано. В България инфлацията към момента е 0.6%, но регистрира сериозен ръст от януари тази година ,когато беше минус 0.6%, или 1.2% ръст в рамките само на 4 месеца, което приравнено на годишна база е сериозно покачване.

Здравословното ниво, определено от централните банкери, е малко под 2%, така че влизаме в период на икономика, която генерира по-висока от препоръчителната инфлация, а това означава прегряване в определени сектори и трябва да бъдем внимателни. Като потребители на финансови услуги инфлацията играе голяма роля в съхраняването на стойността на нашите средства, както и върху доходността, която получаваме от нашите инвестиции. Най-чувствителни са банковите влогове, който към момента носят отрицателна реална доходност поради инфлацията и таксите за поддръжка. Ако имате 5-годишен срочен депозит от 10 000 лева, при среден лихвен процент от 0.2, и инфлация от 0.6 процента на годишна база, то ние губим 0.4% от стойността на средствата.

Прибавяйки и таксите по обслужване на депозита, загубата става още по-голяма. Тоест банковите депозите не могат да бъдат използвани, като инструмент, който да съхрани и пренесе стойността във времето. Конвенционалните банкови депозити могат да бъдат полезен инструмент при поддържането на добра планируемост на дългосрочните си разходи, като си подсигурим ликвидност в точните моменти.

Хубаво е обаче и да диверсифицираме спестяванията си, като ги насочим и в продукти, които запазват стойността им, а също така ни носят и допълнителни плюсове. Един такъв инструмент са застраховките живот с инвестиционен характер. Този клас застрахователни продукти е изключително привлекателен в текущата ситуация, поради факта, че предоставя сигурност, добра доходност, но ни носи и данъчни облекчения. При този тип застрахователни продукти, платената вноска се използва, както за обезпечаване и защита от различни рискове, свързани с живота и здравето, така и за инвестиции в инвестиционни схеми с различно ниво на риск и доходност.