17-11-2017 20-11-2018

Носете си старите дрехи, момчета…

Избрали сте ги според вкуса си, съчетали сте ги по цвят, материя и според сезона, но знаете ли откъде са дошли и къде ще отидат?

Снимка: iStock by Getty Images

Носете си старите дрехи, момчета…

12:56 | 27 ноември 2022

| Автор: Денислав Борисов, denkstatt България

63 10762 Снимка: iStock by Getty Images

Няма да говорим за мода. Макар че това, за което ще говорим вече е модерно. Но за това след малко. Огледайте се - какво сте облекли днес? Тениска, панталон, рокля или нещо друго? Избрали сте ги според вкуса си, съчетали сте ги по цвят, материя и според сезона. Знаете ли обаче откъде са дошли тези дрехи и къде ще отидат?

Избрано

Наричат текстила новата пластмаса. Преди марките пускаха пролетна, лятна, есенна и зимна колекция. Днес има и междинни колекции, а най-големите брандове бълват дрехи, обувки и аксесоари вече всеки месец, някои на всеки две седмици. Защо това е екологичен проблем? Зад добива на суровини, производството и продажбата на крайния продукт стоят огромно количество енергия и ресурси - например на година се използват 93 млрд. кубични метра вода, която иначе би стигнала за нуждите на 1,7 млрд. души. Годишното потребление на текстил средно на глава от населението в Европа е 26 кг. Живеем в среда на свръхконсумация. Само в рамките на 15 години производството на облекло се е удвоило в световен мащаб, а всеки човек си купува средно с около 60% повече текстил. Прогнозите са, че до 2030 г. потреблението на нови дрехи и обувки ще нарасне с още 65%.

Причините са основно две - налаганата от големите модни корпорации бърза смяна на модните тенденции и голямата достъпност на новите текстилни продукти. С две думи - бърза мода на ниски цени. Количествата са гигантски - годишно в Европейския съюз се внасят и произвеждат между 10,7 и 11,7 млн. тона напълно завършен и готов за продажба текстил. От тях над 5 млн. тона влизат в домовете ни.

Текстилът оставя своя сериозен отпечатък върху природата главно по два начина - при направата му и при излизането му от употреба. За дънките, които вероятно носите сега е изразходван памук, а в отглеждането му се използват големи количества вода, както и земя, на която е можело да се отгледа храна например. Но по-голямата част от дрехите не са от памук, а от полиестер, което буквално си е пластмаса. Новите дрехи често са комбинация от изкуствени и естествени материали с ниско качество. Естествените материали са по-добри за тялото. Ако е памук обаче условностите стават много - да е отглеждан добре, да не е пръскан с пестициди, условията на труд на събирачите да са задоволителни, да е добиван по устойчив начин... Условия, които оскъпяват крайния продукт и не се харесват много от големите корпорации в бранша.

Дрехите обаче не са само текстил - често по тях има щампи, различни украшения, бои, малки и по-големи материали за декорация. Доказано е, че във всеки един от нас има погълната микропластмаса, колкото дебитна карта - около 10 грама. Ето един от начините, по който тя попада в биологичния цикъл и хранителната верига - когато перем дрехите си малки парченца от тези щампи и украшения падат, а чрез отпадъчната вода от пералнята отиват в канализацията. От там във водните басейни, където попадат в рибите и всички морски обитатели. Накрая ние ядем тези риби и неусетно поглъщаме тези микропластмаси. Проблемът е толкова сериозен, че в момента се обмисля Директива за производителите на перални машини, които да пускат на пазара само уреди, които да не позволяват да изтичат тези малки изкуствени парченца в природата.

Но да се върнем на текстила - какво правим с една дреха, която след две-три изпирания вече не става за носене или не желаем вече? Проучване на BluePoint от 2020 г. показва, че 59,8% от хората подаряват старите си дрехи на роднини и приятели. 47,3% ги предават в контейнерите за рециклиране (което е сериозен ръст за кратко време, защото пред 2018 г. това са правели само 18%). 7,8% обаче хвърлят старите си и непотребни дрехи в общите контейнери за смет. Така за последните 10 години текстилният отпадък се е увеличил двойно - над 100 000 тона на година се изхвърлят у нас, което е пет пъти теглото на НДК. Тъй като производството на облекло показва силен растеж, ако не бъдат предприети допълнителни мерки, прогнозите за 2035 г. са за значителен ръст - около 50% спрямо сега.

Когато една дреха отиде на сметището обаче това има своя отпечатък върху природата. Започва един процес на гниене, при който се отделят вредни емисии. Затова се търсят други пътища за ненужния текстил, а именно той да бъде събиран и използван отново. В момента в България се събират едва между 1 и 5% от дрехите. Над 95% от текстила се изхвърля с останалите смесени битови отпадъци. Културата на рециклиране и събиране на дрехите в контейнерите за тази цел обаче става все по-популярна. И тук всъщност имаме с какво да се похвалим - у на работят няколко текстилни центрове, които обработват 30-35 хил. тона на година. От там по-запазените дрехи се връщат за повторна употреба или се даряват. Наскоро от Българска Асоциация Кръгов Текстил представиха Доклад за прилагане на кръговата икономика в текстилния сектор в България, в който са пресметнати ползите за природата - например повторната употреба е спестила 1,7 млн. тона въглеродни емисии, които иначе биха се генерирали от производството на нов текстил и облекло.

Пак според проучванията текстилът е по-популярен от всякога - 43% от хората у нас си купуват нова дреха на всеки два-три месеца, 20% всеки месец, а близо 7% два-три пъти месечно. Затова европейските институции посягат отново към регулациите за решаване на проблемите в сектора, които иначе ще се влачат с години. През 2019 г. ЕК определи текстилната индустрия като приоритетна за въвеждане на мерки за преход към кръгова икономика. Така на практика от 1 януари 2025 г. разделното събиране на текстил ще стане задължително в целия ЕС, включително в България.

Да се върнем на модата, с която започнахме - тя всъщност е налагането и следването на определени тенденции, нали? Тази година може да е модерен лилавият цвят например, но устойчиво във времето е на мода да бъде възприемането на текстила като нещо повече от дреха, перде или плажна кърпа. У нас Стефан Цанев преди време написа "Носете си новите дрехи, момчета..." и това стана крилата фраза за смисъла да се радваме на мига. Нека всеки сам да избира философията, по която живее. Но когато носим новите се дрехи днес, добре е да се замислим какво оставяме след себе си и да се погрижим за пътя им след това.

*Авторът е част от екипа на denkstatt България - най-опитната консултантска компания в страната в сферата на ESG и прилагането на целите на зеления преход. Вече 15 години работят с бизнеса да постигне устойчиво развитие.

ИЗБРАНО