Постепенно напролет страхът за здравето като че ли започна да остава във фонов режим, започна да се появява и страхът "за джоба", коментира Първан Симеонов, изпълнителен директор на "Галъп интернешънъл болкан", по време на онлайн дискусия заедно с Цветелина Пенкова, член на ЕП, на тема "Ковид-19: а сега накъде?".

Симеонов представи социологически обзор за последиците от ситуацията с коронавируса в България върху масовите възприятия, направен по поръчка на евродепутата.

Той отбеляза, че в последните няколко месеца има отчетлив ръст на негативните очаквания за икономическото положение на страната, като подобна е и тенденцията за очакванията за личните финанси. Икономическата тревога следва не толкова от самия вирус, колкото от затварянията, и е много добре да има ясна предвидимост, дори и с лоши новини, коментира анализаторът. Като положително развитие той отбелязва негативния тренд по отношение на декларираната безработица.

Според него като цяло няма преобладаващо обществено предразположение към ваксиниране, макар че като се има предвид процентът на българите, които се ваксинират срещу сезонен грип, дяловете на деклариращите готовност за ваксиниране срещу коронавируса не са ниски.

Данните показват, че около 30 процента от българите заявяват, че ще се ваксинират, а 23 на сто се колебаят, докато около 46 процента отговарят, че няма да се ваксинират. Според 34 на сто ваксините по-скоро са безопасни, а за 48 на сто крият опасности. Симеонов смята, че основното обяснение за това е неизвестността и отбеляза колко е важно да има авторитети, които да бъдат следвани в тази ситуация.

Анализаторът отчита, че нормалната, умерено тревожната реакция по отношение на коронавируса преобладава. Той очертава два етапа в масовите възприятия - през пролетта и през есента, когато по думите му се е оказало, че прекалено рано сме се успокоили.