17-11-2017 20-11-2018

Въглищата: "Умирай трудно", епизод пореден

Огромни количества енергия са нужни за различните еко инициативи, но токът не идва просто от контакта

Снимка: iStock by Getty Images

Въглищата: "Умирай трудно", епизод пореден

Огромни количества енергия са нужни за различните еко инициативи, но токът не идва просто от контакта

07:35 | 7 декември 2020

| Автор: Боян Рашев*

43 8391 Снимка: iStock by Getty Images

Тези дни списание Economist обяви за пореден път "краят на въглищата".

Съгласен съм, че "Making coal history" е страхотно заглавие - отлично отразява мечтите на милиарди хора по света да живеят на една по-чиста планета с гарантирано стабилна концентрация на газовете в атмосферата и неизменчив климат.

Същите тези хора обаче, осъзнато или не, ежедневно потребяват огромни количества енергия и колкото повече искат да имат или правят това или онова, толкова повече им трябва. А токът не идва просто от контакта.

Затова прилагам и графиката на изменението на цената на въглищата на борсата в Ню Йорк - за по-малко от два месеца е скочила от $54 на над $75 на тон, тоест с почти 40% и вече нахвърля цената отпреди една година.

Всеки човек със заченки на икономически познания се сеща какво означава това експлозивно движение на цената - потреблението расте със скорост, която добивът трудно заводолява. А последното неизменно води до увеличаване на добива и инвестициите в нови проекти.

Списание Economist обаче явно няма тясна връзка с икономиката. То продава това, което се търси в Брюксел, Лондон и Сан Франциско - мечти и блянове за "прекрасен нов свят". Те може и да са близо до възприятията в Западна Европа и Америка, но съвсем не отразяват реалността на над 80% от площта и жителите на планетата.

Да, въглищата имат все по-малък принос към енергетиката в богатите страни.

Не, те съвсем не са близо до това да останат в историята. Защото развиващият се свят е жаден за енергия - преди всичко изобилна, надеждна и евтина, второ - чиста, а за въглеродна неутралност хич не се сеща.

Ние в България уж сме в "Клуба на богатите", но реално сме сред догонващите. Затова дилемата за въглищата у нас е особено болезнена. Точно като при всеки икономически избор няма идеално решение.

*Боян Рашев e водещ експерт по управление на околната среда в България. От 2007 г. е управляващ партньор в denkstatt - консултантска компания, която помага на бизнеса да управлява въздействието си върху природния и социалния капитал. Професионалната му експертиза е в сферата на устойчивото развитие, управление на околната среда, остойностяване на екосистемни услуги, кръгова икономика, качество на въздуха, управление на природните ресурси. Има бакалавърска и магистърска степен по "Управление на околната среда и ресурсите" от Бранденбургския технически университет в Котбус, Германия. Учил също в Софийския университет "Св. Климент Охридски", Университета за природни науки и науки за живота във Виена и Централния университет на Венецуела в Каракас. През 2012 г. е финалист националния конкурс за млади бизнес лидери Next Generation.

Коментарът е публикуван във Фейсбук страницата на Боян Рашев. Препечатваме го с негово съгласие.

ИЗБРАНО