За ядрена енергетика, такава каквато е сега с мощности от 1000 МВт (е), е трудно да се осигурят инвестиции. Пред такава ядрена енергетика стоят предизвикателствата, свързани със строителството - това са капиталоемки проекти, които отнемат много години, което се "отразява на финансовата тежест на проектния разработчик и всички участници". Това коментира изпълнителният директор на АЕЦ "Козлодуй - Нови мощности" Любен Маринов по време на онлайн Webinar за българската енергетика на тема "Ядрени технологии и възможности за България", организиран от сп. "Ютилитис".

Като алтернатива експертът изтъкна концепцията на малки модулни реактори, която според него доскоро е била тема табу.

Промяна в енергийната парадигма

"Намираме се в контекст на променена енергийна парадигма. Европейският съюз, а и България като част от него, решиха да променят качеството, структурата на своя енергиен микс, начина, по който се произвежда и доставя енергия и то не само електрическа. Въведе се (аз го наричам така) енергиен бранд, който извежда от енергийния баланс един сигурен източник, каквито са въглищните електроцентрали. В България те са над 45 процента в енергийния микс и този вакуум, следвайки политиките на ЕС, трябва да бъде запълнен с нисковъглеродни енергийни източници", отбеляза Любен Маринов.

Политиката, по неговите думи, е насочена към силно административно въвеждане на непостоянните възобновяеми енергийни източници (ВЕИ). "От друга страна ЕС постулира в политиката си, че пазарът на електроенергия и въобще на енергия трябва да бъде подчинен единствено само на търсенето и предлагането. В същото време с административни подходи успява да наложи приоритетно диспечиране на възобновяемите източници, с тежки субсидии успява да ги лансира, но това е част от политиката, а ние сме се съгласили с нея, коментира Любен Маринов.

В този аспект изпълнителният директор на АЕЦ "Козлодуй - Нови мощности" отбеляза, че "ядрената енергетика и ВЕИ не са конкуренти". "Те са обречени да бъдат заедно, за да се подкрепят в своите предимства и своите недостатъци".

"До края на миналия век господстваше схващането за базови енергийни мощности, които са гръбнакът на енергийната система", каза експертът. Днес, по неговите думи, се налагат политики на децентрализация, на отказ от възприемане на енергийната система като нещо задължително. "Започва да се мисли за децентрализиран подход за енергийно независими селища и т.н., които имат своите предимства, но естествено водят до съответните предизвикателства", заяви Маринов.

Цени, прогнози, разходи, отхвърляне на табута

"Това, което новият пазар в контекста на енергийната парадигма казва, е, че вече отхвърля политиката на ценово регулиране. Тоест, всеки трябва да си намери своето място на един пазар на търсене и предлагане", заяви още Маринов. С отхвърляне на ценовото регулиране, обаче, по думите му, "капиталово интензивни енергийни проекти, като строеж на атомна централа по предстоящите проекти (в България) стават непрогнозируеми".

Любен Маринов обоснова това свое виждане с аргумента, че и енергийните, но и паричните потоци също стават непрогнозируеми, което прави много трудна "възможността да се привлекат инвестиции в един голям проект за АЕЦ".

"И ето тук идва мястото на новите, нека да ги наречем алтернатива на досегашните ядрени централи или ядрена централа, базирана на концепцията на малки модулни реактори", каза изпълнителният директор на АЕЦ "Козлодуй - Нови мощности".

Малките модулни реактори представляват ядрени централи, базирани на енергийни острови, до 300 МВт (електрическа мощност или 300 МВт (е).

Маринов подчерта, че доскоро за ядрената индустрия в България едва ли не е било "табу" да се говори за малки модулни реактори.

3e-news.net