Критиките на Европейската комисия (ЕК) са повече от положителните оценки към Интегрирания план "Енергетика и климат" на България.

Брюксел определя като слаби или незначителни някои от целите, които си е поставила нашата страна, а друга част от целите, като например увеличаването на ВЕИ мощностите определя като адекватни спрямо визията на ЕС. Има и сериозни пропуски и критики по отношение на енергийно бедните у нас, субсидиите към изкопаемите горива и енергийната ефективност. Липсва оценка как всички тези политики ще повлияят на качеството на атмосферния въздух у нас.

Това са част от препоръките на Европейската комисия в публикувания работен документ "Оценка на окончателния Национален енергиен и климатичен план на България".

Подчертани са и добрите практики като цялостния подход към енергийната сигурност, диверсификацията на източниците и маршрутите на енергия и обновяването на обществените сгради.

Окончателният план установява дял от 27,09% от енергията от възобновяеми източници в брутното крайно потребление на енергия за 2030 г. като принос на България към целта на ЕС за възобновяеми енергийни източници за 2030 г. Този принос е адекватен, тъй като съответства на дела от 27 на сто до 2030 г., обясняват в документа от ЕК.

Според работния документ на ЕК, този принос представлява значително увеличение спрямо приноса, посочен в проектоплана (25%), което трябва да се приветства.

Въпреки че България не е предоставила други ключови национални цели или цели за възобновяемите енергийни източници, NECP все пак подробно описва траекториите за 2030 г., които са диференцирани в секторите на електроенергията, отоплението и охлаждането и транспорта, поясняват експертите от Брюксел.


Всичко за оценката на Европейската комисия - четете в 3е-news.net