17-11-2017 20-11-2018

Какво се крие под повърхността на "зеления" айсберг?

ESG е тук и се задават още много регулации, за които бизнесът едва ли е готов

Снимка: iStock by Getty Images

Какво се крие под повърхността на "зеления" айсберг?

ESG е тук и се задават още много регулации, за които бизнесът едва ли е готов

10:55 | 22 август 2022

| Автор: Денислав Борисов, denkstatt България

50 12075 Снимка: iStock by Getty Images

Вече няколко години светът преминава през т.нар. зелен преход - отчасти успешно, отчасти не толкова. Парижкото споразумение за климата постави конкретни цели и заложи амбициозни задачи, а за основна движеща сила на промените беше посочен бизнесът. Но бизнесът са хората и затова много бързо и отчетливо в реалната практика се видя какво работи, кое е възможно само на думи и къде има сериозни пропуски. Същият този бизнес днес е застигнат от стандарти и регулации, които му казват как да измери въздействията си върху околната среда и го дефинират като устойчив или не.

Green Transition

Пак практиката показа, че и успехите, и неуспехите на компаниите не са безспорни. Оказва се, че методиките за оценка могат да бъдат прилагани различно, а пък стандартите са неясни и там е допустимо "всеки сам да си преценя". Това естествено не остана незабелязано от европейските институции и доведе до нови регулации и нови стандарти, чиято цел е да оправи някои забъркани каши. Резултатът е, че бизнесът, който още свиква с прилагането на настоящите ESG изисквания и политики, много скоро ще е изправен пред нови или променени правила, а обсегът им ще включва все повече компании. И ако си мислите, че всичко това не се отнася за вас, може би е по-добре да четете до края - ето кои са новите изисквания на хоризонта.

CSRD - проверихте ли дали попадате в обхвата на новата европейска директива?

Зад абревиатурата стои Директива за отчитане на корпоративната устойчивост. Съвсем възможно е и вашият бизнес скоро да трябва да се отчита спрямо нея. Тя беше приета от Европейския съвет и Европейския парламент през юни и всъщност разширява и допълва обхвата на действащата до момента Директива за нефинансово докладване. Не само че повече на брой компании ще са длъжни да докладват ESG информация, но и тя ще трябва да бъде съпоставима. Накратко - с финансите е ясно, там цифрите показват колко печеливш или губещ е един бизнес. Когато не става въпрос за финанси обаче отново се търси начин за оценка и измерване на постиженията или загубите и най-лесно това се вижда през цифрите. Как да стане това? Чрез придържането към единен Европейски стандарт за докладване на информация, свързана с устойчивостта, който именно въпросната директива въвежда.

Според изчисленията CSRD ще обхване близо 50 000 компании, много от които не влизаха в съществуващата до момента регулация. Старите правила задължаваха отчет да изготвят и предават публичните компании с повече от 500 служители, но сега прагът пада наполовина - изисква се от всички фирми с повече от 250 души персонал и над 40 млн. евро оборот и/или 20 млн. евро активи да публикуват одитирани доклади за устойчивост, които да следват новия Европейски стандарт. За листнатите на борсата компании изискването остава, с изключение на най-малките с под 10 служители.

От фирмите вече попадащи под съществуващата NFRD се очаква да публикуват редовни верифицирани доклади за дейностите си с екологично и социално въздействие от 1 януари 2024 г. От "новодошлите" се изисква да започнат от 1 януари 2025, отчитайки въздействията си за календарната 2024. А това значи, че ако наистина попадате в обхвата на новата директива и още не правите нищо по въпроса, ще закъснеете чувствително. От 2026 г. обхватът отново ще се разшири, защото Комисията предвижда да създаде и стандарт за докладване на устойчивостта за малки и средни предприятия.

Тук обаче идва проблемът с меренето на показателите. Съществуват различни стандарти, по които можете да задействате своята ESG стратегия. Най-разпространеният в Европа и в световен мащаб е GRI - по него се равнява над 50% от докладването. Но има и други, с други методологии и съответно различни изводи. На този фон Европейският съюз разработва съвсем отделен европейски стандарт, който да важи в рамките на общността. Изниква въпросът доколко той ще е съпоставим с останалите, ще трябва ли да се правят два типа докладване и какво да правят компаниите, които вече имат история в управлението на устойчивото си развитие, трябва ли да променят събирането на данните си и докладите си? Отговорите още стоят във въздуха, а финалната версия на Европейския стандарт се очаква да бъде представена през ноември 2022 г.

Таксономията - за всички, които я пожелаха (или не)

Делегираният акт за таксономията на ЕС в областта на климата или просто Таксономията не е нещо ново, но бизнесът тепърва усеща отраженията й. Най-ясно казано този документ посочва кои дейности помагат най-много за постигането на екологичните цели на Европа и служи като ориентир за инвеститорите да влагат парите си именно там. Освен това с Таксономията се въвеждат задължения за оповестяване за дружествата и участниците на финансовите пазари.

Подобни опити са правени и преди. И тук говорим за акт, който стъпвайки на вече познати неща, ги прави по-ясни и регулирани. Например, в частта с критериите за проверка на това кои дейности са устойчиви и кои не, пътищата са два. От една страна се отчита декарбонизацията на компаниите или какво реално са направили, за да намалят отделянето на въглеродни емисии. От друга страна се гледа нещо, за което отдавна се говори, но далеч по-рядко се намира ясно разписано - адаптирането към климатичните промени. Да, климатът се променя, с него и екосистемите и това един бизнес да може да се приспособи към тези промени също е част от неговата устойчивост. Например - развиваш дейност в район с чести наводнения, правиш от дефекта ефект и почваш да отглеждаш ориз.

Големите компании в Европа вече са длъжни да наблюдават дали са в обхвата на Таксономията и да видят каква част от дейностите им са устойчиви. Банките и другите участници на финансовия пазар от своя страна могат да използват тази информация, за да знаят кой бизнес се класифицира като устойчив и кой не. Така вече те се явяват рицарите-кръстоносци на европейските институции - те държат парите и те решават кой бизнес да финансират. А от техния капитал вече могат да се възползват тези компании, които докажат, че следват ESG политиките.

И Таксономията обаче проявява една основна слабост, която често се наблюдава при ESG докладването - регламентът е посветен основно на екологичните аспекти, а социалните и корпоративните все още са просто маркирани и бегло засегнати.

CSDD - бизнесът като отговорност

Европейската комисия представи Директивата за проверка на корпоративната устойчивост (CSDD) в началото на тази година. Накратко - тя се стреми да промени корпоративното поведение на компаниите отвътре чрез поемането на повече отговорност за всичко, което се случва по веригата на тяхната дейност. Компаниите в обхвата й трябва да имат установени процеси за идентифициране на реалните и потенциални неблагоприятни въздействия върху правата на човека и околната среда и да въведат нужните механизми, за да ги отстранят.

В основата на всичко това стои разбирането, че един бизнес не съществува самостойно, а е свързан с доставчици, транспорт, производители и други, които също имат своите въздействия върху социума и околната среда. От фирмите се очаква да съблюдават своите партньори, да изискват от тях да спазват правилата и етичния кодекс на компанията и в противен случай да ги сменят. Целият този подход идва от политическото решение на Европейската комисия да наложи регулациите си чрез големия бизнес, който пък натиска по-малките по своята верига.

В момента CSDD преминава през различните етапи да одобрение в ЕС и може да претърпи промени. Очакванията са в обхвата й да попаднат няколко десетки хиляди компании в общността и около 4000 компании извън съюза, повечето от които от Великобритания. Влиянието на регулациите обаче вероятно ще се усети и от непряко засегнатите по-малки фирми, просто защото са свързани някъде по веригата с по-големите. Основните въпросителни остават около контрола - държавите-членки трябва да създадат административни звена, които да следят дали всички тези изисквания се случват и изпълняват, но това е скъпо и ще отнеме време.

Голямата идея на всички промени и нови регулации, за които говорихме дотук, е докладът за устойчивост да се слее с годишния доклад на компаниите - заедно с финансовите резултати и всички други параметри за отчитане, които правят публичния образ на една фирма. Всичко това - твърди се - ще помогне на инвеститорите, потребителите, политиците и всички заинтересовани страни да оценят, както финансовите, така и нефинансовите резултати на бизнеса. Алтруистичната цел на тези резултати е да бъдат насърчени компаниите да развиват и прилагат по-отговорни и устойчиви методи в работата си. Въпросът отново е в подхода - как убеждаваш някого, че нещо е добро за него и можеш ли да го докажеш на практика?

*Авторът е част от екипа на denkstatt България - най-опитната консултантска компания в страната в сферата на ESG и прилагането на целите на зеления преход. Вече 15 години работят с бизнеса да постигне устойчиво развитие.

ИЗБРАНО