Една от основните причини електромобилите у нас да не се разпространяват и увеличават броя си особено бързо, е липсата на зарядни станции за тях. Но не като цяло, а неналичието им на конкретни места. Такава инфраструктура тотално липсва в местата с най-голяма концентрация на живущи хора, респективно паркирани автомобили - жилищните квартали. А именно там появата на зарядни станции ще даде сериозен тласък на интереса към коли на ток.

Такова мнение изрази Мартин Заимов, член на изпълнителния борд на Българска асоциация електрически превозни средства по време на провелия се в София на 15 октомври международен форум "Зеленият преход - решения и предизвикателства за България", организиран от Dir.bg и 3eNews.


Видео от форума ТУК >>


Видео с всички четири паралелни сесии вижте ТУК >>


Снимки вижте ТУК >>


Според думите му наличието на зарядни станции на места, където хората живеят в апартаменти е един от ключовите въпроси за развитието на електромобилността и по-широкото разпространение на електрически автомобили. Заимов смята, че проблемът може да бъде решен с лекота, ако бъдат инвестирани няколко десетки милиони лева. Толкова би струвала подобна инвестиция, чрез която в рамките на около 3 години в кварталите, съставени предимно от жилищни блокове, ще могат да се появят 10-15 хил. зарядни станции. Така едновременно ще се изгради мащабна зарядна инфраструктура, а ще бъде премахната и пречката пред хората, живеещи там, да си купят електромобил, тъй като нямат къде да го зареждат наблизо до дома си. Според Заимов е добре да има и определен процент паркоместа, които изрично да бъдат предвидени за зареждане на електромобили.

Мартин Заимов

Той отбеляза, че изграждането на такава зарядна инфраструктура е в отговорностите на МРРБ, съответно на кметствата. Затова и тези институции трябва да са водещи за изграждането на тези зарядни станции в тези райони, включително по отношение на финансирането. "МРРБ инвестира стотици милиони, да не кажа милиарди, в пътища. Очевидно може да помогне на общините да изградят тези зарядни станции", категоричен е Заимов. В подкрепа на тезата си той даде пример с Варна, където преди няколко месеца общината е реализирала проект за изграждане на зарядни станции, което е довело до появата на около 200 нови електромобила в морския град.

Заимов обаче има забележка към координацията между различните институции, които по един или друг начин имат общо със задачата за развитието на електрическата мобилност в България. Той отбеляза, че от години тази отговорност е вменена основно на Министерството на икономиката. Това е потвърдила и комисия, сформирана в рамките на последното Народно събрание, в която е имало представители на всички политически сили, на 6 администраци - министерства, регулатори и т.н., определяйки отново икономическото министерство за водещо за тази политика. Но то само не може да направи всичко необходимо, затова е задължително по-тясното сътрудничество с МРРБ, МОСВ, МТИТС, МФ, общини и други ведомства.

Това е също толкова важно и от гледна точка на ползването на публични средства за изграждане на инфраструктурата и стимулирането на закупуването на повече електрически превозни средства. Но в това отношение трябва да се включат координация и сътрудничество още с различните асоциации, имащи отношение към електромобилността, фондовете, които инвестират публични средства в тази посока, независимо дали български или европейски. "Въпросът не е да се субсидират само електромобили или да се бракуват стари автомобили, а всичко това да бъде синхронизирано, да бъде обяснено на всички българи, те да имат доверие в това, което се предлага и т.н.", каза Заимов.

Противно на по-слабото развитие на електрическата мобилност в сравнение с по-богатите държави от ЕС, всъщност базово България се намира в много добра ситуация. "И е много вредно да смятаме, че не сме, тъй като по много коефициенти изпреварваме други европейски страни", категоричен е Заимов. Според думите му, България в момента се намира в много по-добра позиция спрямо Германия, например, по два фактора. Първият е съотношението на процента субсидирани към процента несубсидирани електромобили. У нас от от 3000 е-коли, субсидии е имало за една 30, докато в Германия това съотношение е драстично по-голямо. Мнението на Заимов в тази връзка субсидирането категорично е вредно за развитието на електромобилността. Вторият коефициент, според който сме по-добре от Запада, е зарядните станции спрямо броя на електромобилите. У нас на една станция се падат по 6 коли на ток, докато при германците са 10-ина.

Заимов има забележки и към някои глобални фактори, които пречат на по-бързото развитие на електрическата мобилност. Основната причина, според него, да не се отбелязва голям напредък, е че автомобилната промишленост в целия свят не застава зад тази идея. Също така самите производители на коли на ток са тръгнали по един път към увеличаване на размера на електрическите превозни средства. А според Заимов това е вредно за всички. Също така негативно влияние оказва и кризата, но не става въпрос за предизвиканата от пандемията, а за глобалната, в която светът се намира в последните 30 години, и която не е свързана само с климата, а е в отношенията между хората и между държавите.

Според думите на Заимов България, прилагайки правилните политики, може много бързо и ефективно да развие електрическата мобилност и по този начин да постигне голяма част от крайната цел на зеления преход и декарбонизацията в транспорта. И дава пример за това, как вече сме допринесли за намаляването на въглеродния отпечатък на цялата планета. Заимов смята, че България има реална причина да се гордее с това, че има принос за намаляване на вредните емисии на Земята с над 11 млн. тона годишно, когато по наша инициатива бе въведено единно зарядно устройство за всички мобилни телефони. А според него към момента ефектът може би вече се изразява и с намаляването им с до 20 млн. тона годишно.


Конференцията е организирана от Dir.bg и 3Е-news с подкрепата на "Филип Морис България", "Аурубис България", VISA, "УниКредит Булбанк", "Дънди Прешъс Металс", Brown to Green,"ПроКредит Банк", "Дейзи Тех АД", "Загорка", "Контур Глобал Марица Изток 3", ЧЕЗ, "Девня Цимент", "AES Bulgaria", "Контракс", "Солвей Соди", "Геотехмин ООД", "Bianchi Coffee","Еdoardo Miroglio", "White Water".

Партньори са Националното сдружение на общините в Република България (НСОРБ), Българската федерация на индустриалните енергийни консуматори (БФИЕК), Индустриален клъстер "Средногорие", Индустриален клъстер "Електромобили", Институт за енергиен мениджмънт, Център за устойчиви финанси и енергетика, Пан Европа България, Атлантически клуб, Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ), Българската стопанска камара, Американска търговска камара в България (AmCham), Българска асоциация по рециклиране, Браншова асоциация "Полимери".

Медийни партньори на инициативата са: БНТ, bTV Media Group, БНР, БТА и списание "Мениджър".