Дълго време Германия беше възприемана като глобален модел за успешен енергиен преход. Още през 2000 г. Германия прилага Закона за възобновяемите енергийни източници, който подкрепя мащабното натрупване на възобновяеми енергийни източници в рамките на скъпа тарифна схема за захранване. В резултат на това инсталираните слънчеви фотоволтаични и вятърни мощности са нараснали от 6,2 гигавата до 83,8 гигавата между 2000 и 2015 г. През това време Германия представлява 33 процента от натрупването на възобновяеми източници в Европейския съюз. Към 2021 година те надхвърлят 100 гигавта.
Български енергийни специалисти от "зелените" неправителствени организации и скъпо платени лобисти за ВЕИ превъзнасят Германия като водеща европейска страна в инвестирането и изграждането на огромни офшорни и наземни ветрови и фотоволтаични паркове. Но не обясняват, защо предлаганата електроенергия на германските битови и индустриални потребители, въпреки субсидиите, е най-скъпата в Европа и в света? А субсидиите също са за сметка на данъкоплатците. Цитират със суперлативи публикуваните данни на немския енергиен оператор, че ..."производството на електроенергия в Германия на основата на ВЕИ през първото тримесечие на настоящата 2021 г. е достигнало 42,5 % , а за цялата 2020 г. - над 50 %...". Но премълчават за високата цена, която плащат немските потребители и проблемите, които са имали хилядите семейства, които нееднократно са оставали часове наред без ток през тези зимни месеци. Публикации в немската преса съобщават, че прекъсванията на електрозахранването не са необичайни в Германия и се случват всеки ден на местно ниво в отделните провинции и продължават над 2 часа средно.
Лошото време през януари-февруари за пореден път e напомнило на производителите за непостоянството на слънчевите и вятърните мощности. Вятърните електроцентрали през първото тримесечие на тази година са произвели 32,8 % по-малко от аналогичния период на 2020 година. Тяхното производство, както и от фотоволтаичните паркове, като цяло е спаднало до нивото от първото тримесечие на 2018 година, въпреки монтираните и въведени в експлоатация нови соларни мощности през последните две години.
Междувременно могат да се прочетат статии за нови рекорди в производството на "зелена" електроенергия в Германия. Парадоксална планирана икономика вместо пазарна икономика. Специалното при производството на "зелена" електроенергия е, че операторите на тези системи не трябва да се придържат към правилата на пазарната икономика. Предоставянето на "зелена" електроенергия има приоритет, мрежовите оператори трябва да закупят тази електроенергия. Няма значение дали имат нужда от нея или не. Операторите на ВЕИ получават фиксирано възнаграждение за електричеството си, независимо от текущата пазарна цена на борсата за електроенергия. Гротескното е, че свръхпроизводството на електроенергия води до падане на цените на електроенергията на борсата и следователно субсидиите за възобновяеми енергийни източници стават още по-големи. Дори ако мрежовите оператори изключат зелени електрически системи, когато има свръхпроизводство на електроенергия, операторите ще бъдат обезщетени на пълна цена за електричеството, което биха могли да генерират по време на фазата на изключване.
Законът за търсенето и предлагането е напълно обърнат с главата надолу. Представете си пекар, който всеки ден може да пече толкова баници, колкото иска и след това ги предлага на много по-висока цена от местната конкуренция. Всичко, което той не е продал в края на деня, държавата след това купува от него на пълна цена. Това се финансира чрез допълнително налагана такса върху баниците на останалите пекари, която те трябва да платят на държавата.
Докато операторите на зелени електрически системи не трябва да се приспособяват към търсенето на електроенергия и продължават да получават пълно възнаграждение, дори когато системите им са изключени, тъй като електричеството не е необходимо, ще продължи да има рекорди за зелено електричество. Разходите за това са включени в цената на електроенергията, която потребителите трябва да платят. Друга причина, поради която Германия има най-скъпата електроенергия в света.
Тези обяснения липсват в публикациите на "зелените" лобисти и енергийни експерти от неправителствените организации, защото целта е да ни внушат, че скоро бихме могли да се справим без ТЕЦ на въглища. Периодите, за които се отнасят рекордните количества "зелено" електричество са или за цяла година, или поне за няколко месеца. "Зелената" пропаганда показва средно за колко домакинства тази електрическа енергия би била достатъчна. За съжаление тези твърдения са само част от истината.
Въпросът не е в това, средно за колко домакинства тази електроенергия би била достатъчна за по-дълъг период от време, а в това дали тези домакинства биха могли да бъдат снабдени с електричество точно за времето, в което се нуждаят от него. Това се пропуска в тези статии. А това е големият проблем, че не се гарантира сигурност и качество в електрическото захранване денонощно и непрекъснато през цялата година. Генерираната електроенергия, от която никой не се нуждае през определени периоди на денонощието или на годината, трябва да се продава в чужбина на изключително ниска цена, за да се пласира. При износ цените често са отрицателни, което означава, че мрежовите оператори плащат излишната електроенергия да бъде приета от съседните държави.
А в случаите, когато необходимата електроенергия не може да бъде произведена, трябва да се внася от чужбина на висока цена.
Авторът, инж. Щерьо Щерев, е заместник-председател на Научно-техническия съюз по минно дело, геология и металургия
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}