След края на днешното заседание Европейската централна банка обяви, че запазва без промяна основната репо лихва в еврозоната в 0,50%, след като банката понижи лихвата с 25 базисни пункта на предишно си заседание в началото на месец май. Това е рекордно дъно на основната лихва на ЕЦБ от старта на еврозоната през 1999-а година. Основната репо лихва е лихвеното ниво, в което Централната банка кредитира търговските банки при провежданите от нея седмични аукциони за осигуряване на паричната ликвидност на банките в еврозоната. Решението беше очаквано от мнозинството икономисти, анализатори и участници на валутните пазари. ЕЦБ остави без промяна депозитната лихва в нулевото ниво (0,00%). Това е лихвата, която получават търговските банки за държаните от тях средства в Централната банка. Така не се оправдаха някои спекулативни очаквания (които обаче бяха в малцинство) за възможно въвеждане на отрицателна депозитна лихва. ЕЦБ запази без промяна и пределната заемна (кредитна) лихва в 1,00%, след като банката понижи тази лихва с 50 базисни пункта на своето предишно заседание в началото на месец май. Това днешно решение на ЕЦБ да запази своите лихвени нива без промяна беше очаквано от мнозинството участници на финансовите пазари, на фона на малко по-добрите икономически индикатори в еврозоната в последно време, сочещи за известна стабилизация на региона след продължаващата вече 6 тримесечия рецесия в региона. Сега вниманието се насочва към важната пресконференция на шефа на ЕЦБ Марио Драги от 15:30 ч., като се очаква “Супер Марио“ да потвърди, че нивата на валутна обмяна не са цел на паричната политика, но са важни за икономическия растеж и ценовата стабилност. Очаква се също така той да отбележи слабото икономическо развитие в еврозоната и евентуално да намекне отново, че при необходимост ЕЦБ може да предприеме нови стимулиращи мерки. Също така се очаква Драги да коментира политическата криза в Португалия и трудните преговори в Гърция с мисията на Тройката. В тази връзка той може да бъде попитан за перспективите за евентуална подкрепа на португалските държавни облигации чрез OMT програмата (Outright Monetary Transactions) на ЕЦБ за покупки на дългови книжа на “проблемни“ страни-членки от еврозоната. Драги може отново да почертае и различията между паричната и лихвена политика на ЕЦБ и Фед в близко бъдеще. Докато Фед дава индикации за предстояща “изходна“ стратегия от настоящата стимулираща парична политика на централната банка, ЕЦБ и в частност Драги нееднократно подчертаваха в последно време, че политиката на Европейската централна банката ще остане стимулираща за доста по-дълъг период.